|
"Една жена на 33" го знам наизуст!! Скоро пак го даваха по БНТ-то. Гледала съм го повече от 10 пъти сигурно. Помня какво беше като излезе, макар че бях хлапе. Помня как го спряха и забраниха. Многократно е бил анализиран, критикуван, възхваляван и прочее.
И поради всичко това, ще си позволя да не се съглася с тази ти констатация:
"Според мен "една жена на 33" е блестящо творение, крясък, революция."
Да, за такова се смяташе дълго време. То затуй и беше спрян. Само че, гледайки го с днешна дата, виждам неща, които силно увреждат тази наивна възторженост. Чудя се как ли не си го схванала ти това, като знаем какви убеждения демонстрираш:-))
Наивитет до глупост струи, както се казва, ама нейсе. Всички сме били наивни и глупави по някое си време. Няма как да се възтогваш от жена, която е прозряла с какви комунисти е заобиколена и в същото време аха-аха да влезе в Партията по препоръка на един от същите тия боклуци. Е, да, отказа му, щяла да си намери истински комунист да я препоръча. Сега остава и ти да се съгласиш тогава, че има комунисти и комунисти. Че има истински такива и че има и хубав, истински, чист комунизъм
Моите уважения, но това е несъстоятелно изхвърляне.
Кои българи познава французинът, какви са, колко са?
Внимавай какво говориш за Кариер, за да не си посипеш и ти главата с пепел като грийна. Човекът не е политолог, нито анализатор на българската действителност по соца, прехода и сега, та да му трябва да познава из основи българите и българският характер. Достатъчно му е, че познава Г. Балабанов и филмите му, за да напише достоверен, реалистичен сценарий, както и много точно да пресъздаде необходимата атмосфера.
Всъщност, той е много добре запознат със страните от соцлагера, техните проблеми, протести, атмосферата в началото на прехода, защото, както е посочено в интервютата е работил с чешки, полски и руски режисьори. Да не говорим, че е от четящото поколение ерудити и интелектуалци.
За да създадеш една художествена фикция, не е необходимо да си запознат с реалността по начина, по който ти си представяш. Има си начини в киното да пресъздадеш много точно атмосферата, която ти е необходима, за да постигнеш желания ефект, без да си историк и да познаваш купища българи.
Що се отнася до мечтата на българина, аз пък тия дни се чудех какво стана с "американската мечта". Помислих си даже да питам Санто Модесто като се появи:-))
Редактирано от MilaO6 на 14.05.24 20:30.
|
Re: Досието „Петров" – един закъснял филм [re: tartarianeyes]
