|
Оффф, ако не беше болен, щеше да видиш ти, как щях да те нашаря с копривата, ама нейсе. Да ти минава по-бързо каквото е, че да ми паднеш в ръцете ти на мене
Трябва да те почна изречение по изречение или поне абзац по абзац. Ма сигур няма да ми стигне търпението да ти се изяснявам и обяснявам докрай.
Да започна с:
"...оставам с впечатлението, че този Балабанов много се срамува заради България и пасивността на българите. Неудобно му е от нея(и тъжи). Може би по тази причина човекът не се е опитал да потърси по издълбоко признаци на съпротива през социализма."
Сега, аз не искам да му ставам на човека адвокат, защото това е първият негов филм, който съм гледала. Оппа, не е първият, оказва се, че е вторият, щото съм гледала доументалния му филм за братя Явашеви "Граница на нашите мечти", но не съм обърнала внимание, че той е режисьорът. В този филм той като режисьор успява да срещне на екрана двамата братя Явашеви след дълга раздяла. 26 години Христо и Анани Явашеви живеят разделени от Желязната завеса. Затворен в комунистическа България, Анани, ако си го спомняш, е скромен актьор,а Кристо, избягал от страната през 1956г., става един от най-известните световни модернисти...
Сега от няколко дни чета всичко, което намеря за Георги Балабанов, документалните му филми, работата му във Франция с известни имена от френското и световното кино и театър и т.н.
Та, откъде-накъде той да се срамува заради България, откъде ти хрумна? То не, че всеки не се е срамувал от нас си или, че сме нямали повод да се срамуваме от себе си, но как пък това ти хрумна, след като човекът черно на бяло казва:
"...все пак в българина има някакъв неизтребим характер. Какъвто искаш да е, но той е неизтребим”; "Той е извън матрицата. Не може да бъде произведен. Западният модел е много произведен..."; "Колко сме големи герои не знам, но става дума, че този народ има някаква неизтребима енергия. В какво се състои не знам..." „Няма да изчезне нито българинът, нито мъдростта му”.
Къде тук има срам от България!? Аз никъде не разчитам срам!
Ако става върос за пасивността на българина, да видим какво точно се казва за нея:
"Режисьорът говори за Франция, защото там живее и работи от 1986 година, когато отива като стипендиант и остава. Защото след двата му документални филма „Помен” и „Соло за английски рог” атмосферата в България го задушава. Заминал, защото искал да замине. Не му харесвала неподвижността, която пък сега е във Франция. Но затова по-късно. И продължава за България: „И остава ти така да стоиш като Зорба гърка накрая, ако може сиртакито финалното. Но за съжаление българинът не е грък. Затова няма такава история. Една ръченица можем да ударим, но все пак в българина има някакъв неизтребим характер. Какъвто искаш да е, но той е неизтребим.
Нищо не го държи във Франция, нито никъде. Не може да каже, че нещо го държи и тук. Преживява собствената си загуба на илюзии, но му остава увереност, че нищо не е вечно и не се вкопчва в нищо. Франция по някакъв начин е по-несвободна за говорене сега от България, твърди той. „България е свободна страна. Не говорим за пресата. Хората се освободени, тя не може да им действа.
Може би защото българинът е малко див."
Той не говори за пасивност, а за неподвижност. За мен има разлика, има нюанси. Че то и на мен не ми харесваше тая неподвижност. На теб пък да не би да ти е харесвала?! Споменава и за "задушаващата атмосфера". Ами да, имаше си я, имаше такива моменти и периоди. Всеки си ги е преживял по различен начин. Който можа, избяга. Който не можа, се оправяше както може.
И сега идваме, до това, че човекът не бил потърсил, иначе щял да открие купища най-различни протести и прикритите им форми и започваш да изброяваш. Абе, човеко, става дума за "бунт на сцената" и то точно и конкретно по повод на сценария и за сцената за бунта на актрисата пред публиката, защото не иска да играе в партийни постановки. Къде става въпрос изобщо за това кой, колко и по какъв начин е протестирал и се е съпротивлявал по време на соца!?
И накрая съвсем да омишмашиш всичко си надраскотил:
"Какво остава за възможен протест на театрална постановка- след една седмица всичко би било забравено и преиначено? Хайде "сигурен" не мога да бъда, но има голяма вероятност и актьорката гилдия да е имала такива отчаяни актове - на мен със сигурност не би ми изглеждало "прекалено за България" в един художествен филм."
На теб не ти изглежда прекалено за България, щото просто не знаеш, какво са правили в Чехия, Полша, дори в СССР. Тоя въпрос, за протестите и дисидентството в България многократно е коментиран и всички българи като тебе едва ли не са обидени, че не им признават как се били съпротивлявали, бунтували, негодували и прочее. Аре, стига, моля ти се. Както навсякъде е имало спорадични и инцидентни прояви на протест, съпротива, вицове и прочее. Знаем и помним Г. Марков, Р. Ралин, Г. Божилов и т.н. Напиши за тях тогава, напиши разказ, роман, сценарий, нали си пишещ.
По отношение на театралната гилдия и нейните протести на сцена или не, аз също не мога да съм сигурна, защото не съм била тогава в тия среди, но на Г. Балабанов вярвам повече, отколкото на теб по съвсем прости и обясними причини и факти от биографията му:
"Роден в София през 1951 г., Георги Балабанов завършва през 1974 г. театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1976 до 1980 г. е режисьор в пазарджишкия театър „Константин Величков“. През 1981 г. започва работа в СТФ „Екран“. Там създава документални филми, които са показани и наградени на много международни фестивали. През 1988 г., след едногодишна специализация в Париж, започва работа в „Театър дьо Солей“ на Ариан Мнушкин. През 1990 г. се установява във Франция. Оттогава датира сътрудничеството му с ARTE France, продуцент на следващите му филми. „Досието Петров“ е дебютният му игрален филм."
Така като чета със сигурност по-добре от мен и теб знае имало ли е бунт на театралната сцена пред публика и то пред специална партийна публика или не. Отделни подхвърляния, провокации и пр. със сигурност е имало, но не и бунт пред партийната кохорта и "Посолството".
И накрая абсолютно не място е сравнението на Кариер с Божинов, Гичев, Язова, Марков и пр. Тъжната констатация не е на Балабанов по повод на Кариер, а моя по отношение на това, че не сме имали такава смела актриса и ние по онова време - вземи чети с поне малко разбиране накрая.
ПП
А Жан Клод Кариер си заслужава отделен напоителен пост!!! И ти си ми бил франкофон, който те знае!
Редактирано от MilaO6 на 14.05.24 21:05.
|
Re: Досието „Петров" – един закъснял филм [re: Green Light]
