Заинтригува ме, но, както често става с мен(и изкуството) се натоварих с предварителни очаквания. За разочарование, в този случай.
Няма нужда да ме съветваш, аз съм най-големият си критик по въпроса, така че ще си пусна филма с не едно, а десет на ум, за да филтрирам колкото мога от предварителния си негативизъм.
Причината е, че от това което прочетох, оставам с впечатлението, че този Балабанов много се срамува заради България и пасивността на българите. Неудобно му е от нея(и тъжи). Може би по тази причина човекът не се е опитал да потърси по издълбоко признаци на съпротива през социализма.
Извинявам се, че пиша без да съм гледал, но има думи, които ме дръпнаха и с които не съм съгласен чисто фактологично.

За сценария на "Досието Петров" дълго си блъскали главите какъв бунт на сцената да измислят. Балабанов го предупредил, че в България никога не е имало бунт на сцената, никаква подобна реакция срещу системата. Имало е само инциденти. Както веднъж Иван Кондов, който играел Ленин, след някакви лични проблеми излиза разстроен, забравил да си залепи брадата. Всички решават, че това е политическа провокация. Или пък някой се напил и започнал да фъфли в партийна пиеса. Но това не са осъзнати актове. В отговор Кариер му разказал, например как в Прага една чешка актриса, която не искала повече да участва в такива идеологически представления, излязла гола на сцената с нарисувани на гърдите сърп, чук и две петолъчки. Накрая стигнали до заключението, че това би било прекалено за България.Тъжна констатация, нали...

В България е имало най-различни протести, но те са били умело прикривани така, че никой не - разбира за тях. Знаем за Русе и обгазяването, като протестът там е станал и политически, знаем за протестни акции по време на Пражката пролет, преди години четох за футболен мач (помня Пазарджик, но не излезе в гугъл) след който публиката напада градските институции, включително и партийните- съжалявам за слабите си умения за търсене в интернет, не успях да го намеря. Но го четох и не ми звучеше прекалено за България, а е повечко от голата чехкиня, все пак. Това са грандиозни за времето си особено от гледна точка на журналистиката събития, а те са били умело и с огромна вещина прикрити. Георги Божинов (Калуна каля) чийто живот е опропастен, изобщо- огромният брой политически затворници също е признак - в градинката на Свети Седмочисленици един от бюстовете е на обесения по онова време Димитър Гичев, а на постамента са негови думи:

„Станете О, светци от календара
и погледнете в този грозен век
непобедим по твърдост, дух и вяра
към вас се приближава жив човек!"

На мен не ми звучи "тъжно"(заради срам)

Градските легенди разказваха за още много, макар и детински украсени (или измислени). Аз израснах в квартала около НДК, там се говореше за взрив с боя(в някои версии лайна) на "Петохуйника", бой на "фашисти"(всъщност едни луди глави, за които се носеха легенди - Лидера и Индианеца + още десетина) с полицията в Дупката, същите те - непрекъснато никнеха в Пешо Берон с някакъв "пърформанс"... Нищо от тези неща не доби гласност. "Слушалките" бяха навсякъде сред нас, всяка надигаща се вълна на гласност беше разбивана и изглаждана.
...
Какво остава за възможен протест на театрална постановка- след една седмица всичко би било забравено и преиначено? Хайде "сигурен" не мога да бъда, но има голяма вероятност и актьорката гилдия да е имала такива отчаяни актове - на мен със сигурност не би ми изглеждало "прекалено за България" в един художествен филм.

Тази "тъжна костатация" на Балбанов така обяснявана на талантливия сценарист(легендарно име, както ни уверява статията) Кариер, ми се струва ужасно несправедлива към тези като Димитър Гичев, Георги Божинов или наистина неизвестните, но съществували хора, които са направили нещо с голите си гърди.

Откачам това от главата си и го закачам тук, докато изгледам филма.

Боледувам днес, така че ще имам време :-)

Редактирано от Green Light на 14.05.24 09:25.