|
Хах, това беше готино!
Разбира се, липсва някакъв род бекграунд - в смисъл на тукашния читател може да му липсва информация, която е от съществено значение за разбирането на описаните ситуация и/или проблем в дълбочина, но човек се ориентира долу-горе от контекста на написаното:-))
Все пак, написаното не може напълно да бъде приложено автоматично и механично за нашата реалност тук преди и сега. Има много сходства и прилики, но има и не малко съществени разлики. Така че, аналогията, ако има такава, не е пълна, а само частична и то донякъде.
Да речем, че ролята на португалците тук биха могли да я изиграят циганите. И все пак не е същотото. Циганите са си цигани навсякъде, а португалците в Европа не са точно цигани и не са точно в описаното положение на португалците в Американските щати.
Главният герой описва каква роля е изиграла за неговия живот и за осъзнаването му Морската пехота, т.е. Американската армия в частност, нали така. Е, не съм мъж и не съм ходила в тукашната казарма, но не съм съвсем сигурна, че навремето Българската армия и в частност Черноморския флот е изиграла подобна роля. Те много връстници, въпреки че и досега се оплакват от т.н. "казарма" едно време, като сравнят със сегашното поколение на мъжкия пол поведението му, в най-добрия случай просто си замълчават, а в много случаи ще ги чуеш, че съжаляват, че няма кой да вкара в пътя сегашните глезльовци, щото и родителите им са безсилни.
По нашите земи през 50-60-те на миналия век на разведените им викаха "парясници", а ако са се оженили втори път - повтории. Но почти няма случаи, в които да се е подразбирало, че са точно пък "курви", както описва отношението към разведената си майка твоят герой. По-скоро негласно се е разбирало от себе си тихомълком, че са некадърнички, примерно, лоши домакини, кривотии и много рядко - жени със слаб ангел. Разводите в ония години тук най-често са ставали, заради мъжкото пиянство. Така че и тук имаме разминаване и аналогията не е съвсем подходяща.
Да, посочил си за справка разказа "Ди", ама не си дал линк, хората нямат време да се ровят, тъй че дай линк:-))
Но написаното не е лошо. Американското общество през призмата на един от членовете му, отношението му към емигрантите, вероятно и той самият емигрант. И онова, което се е оказало възпитаващо в живота му - не родителите и семейната среда, не училището, не обществото, а Морската пехота. Обяснил го е човекът и то добре го е обяснил. Макар че, сигурно и това обяснение би могло да му се намери слабото място, като например, едностранчивостта. Но пък написано като монолог на героя, цветист, жив, колоритен си има и чисто художествена стойност.
|
Re: Нова врътка в спиралата... [re: Santo Modesto]
