|
В отговор на:
Да!
Ето за това се сетих:
Силия беше много приятно, малко непохватно, гласовито и наред с това стеснително момиче с кестенява коса, бледо лице, сияещи очи и постоянна усмивка на устните. Тя обичаше — наследствена черта от Спрагинз — простата храна, широкото облекло и компанията на низшите класи. Беше още толкова млада и здрава, че понасяше леко тежкото бреме на богатството. Имаше широка уста, вечно пълна с ментови бонбони, които тракаха по зъбите й като градушката, изсипваща се от автомата срещу пет цента. Освен това умееше да свири с уста игриви мелодии. Запечатайте в съзнанието си този образ и оставете илюстратора да си рисува, доколкото му позволяват неговите неспособности.
Един ден Силия погледна през прозореца и подари сърцето си на младия колар, който разнасяше бакалски стоки и зеленчук. Коларят не забелязва направения подарък, защото в този момент решаваше въпроса за безсмъртието на своя кон, като му обясняваше каква участ очаква грешниците.
....
(Силия се преструва на камериерка и иска да му привлече вниманието)
(на отиване) той не можа да й обърне внимание.
Но на връщане той я настигна в коридора и я чу да свири „Рибарски танц“ така пронизително и чисто, че всички флейти-пиколо биха се развинтили от срам и биха се прибрали в калъфите си.
Момчето се спря и бутна кепето си толкова назад, че то остана да се крепи на задното копче на яката на ризата му.
— Браво, малката! — възкликна той.
— Казвам се Силия, ако нямате нищо против — отвърна свирчовката и го ослепи с една от най-широките си усмивки.
— Приятно ми е. Томас Маклауд. Къде работите в тази къща?
— Аз съм… втора камериерка, грижа се за гостната.
— А знаете ли „Каскадите“?
— Не — отвърна Силия. — Ние нямаме много познати. Забогатяхме прекалено бързо… искам да кажа, господин Спрагинз забогатя.
— Нищо, аз ще ви запозная. Това е стратспей, шотландски танц, първи братовчед на моряшкия танц.
Ако със своето свирене Силия би могла да извади от строя всички пиколи, изкуството на Томас Маклауд би накарало и най-голямата флейта да се почувствува като окарина. Та той беше същински фагот. Когато той свърши, Силия беше готова да скочи в колата му и да пътува с него чак до онзи последен бряг, гдето старият Харон държи своя сал.
— Утре ще бъда тук към десет и петнайсет — каза Томас. — Ще донеса спанак и сода за пране.
— През това време аз ще се упражнявам да свиря това, как му казахте — отвърна Силия. — Мога да свиря много добре втори глас.
Ухажването е съвсем лична работа и не бива да се излага на показ в литературата. Подробен анализ на този процес може да се намери само в рекламите за средства против малокръвие и в тайния правилник на женския клуб при Древния орден на мишеловите. Но някои фази на ухажването може да бъдат осветлени от художествената литература при условие, че не се навлиза в областта на рентгеновите лъчи и на полицията, охраняваща парковете.
Дойде ден, когато Томас Маклауд и Силия се задържаха по-дълго в края на остъклената „колонада“.
— Шестнайсет на седмица не е бог знае колко — каза Томас и бутна кепето назад почти до плещите си.
Силия впери поглед в стъклата и засвири погребален марш. Предния ден бяха излезли на покупки с леля Хенриета и бяха платили точно толкова за дузина носни кърпи.
...
хепиенд
ОХенри Нова приказка от хиляда и една нощ
|
Re: Споделени песни [re: osvoboden pich]
Re: Споделени песни