|
Тарти, за мен няма неща които да омаловажавам и да не признавам. Чела съм и за болковото тяло на Толе и Петте рани, както и Фройд и Анди Андрюс и и и.. това помага за разширяване на гледните точки, но има едно НО.. всяко дете е уязвимо и всяко дете е чувствало някакви травми в една или друга насока.. перфектни родители няма.. Но това канализиране на поведение, например от еди коя си травма, детето ще има еди какъв си модел.. не съм много съгласна... въобще думата модел, ми бърка в очите.. защото човек не може да бъде модел. Проявяване на тип поведение в някои посоки да.. ама се забравя основното, че комуникацията не е само със себе си. Пак казвам, за едни аз съм една.. т.е. такъв модел, за други съм друга, за трети трета... Имам приятели, които са ужасни диктатори с жените си, с мен не става, приели са го.. т.е. травмата контрол с мен я няма, дори и като приятел, а като има изключение можем ли да кажем, че това не важи за всички.. а да не говорим че при втори и трети бракове с други жени са ставали баси пичовете.. като поведение.
В петте рани.. отначало като я прочетох и се вкарах в драма и обвинения.. ето!.. мен за това ме е страх, за това бягам, за това ме боли.. Ми дрън дрън.. Страхът, болката, радостта, и т.н. си е заложен в нас и след 18 имаме избор.. ако има и осмисляне де..
Знаеш ли колко съм се чудила, защо сме научени да връщаме поведение.. например ти ми се изрепчиш нещо, ядосана си в момента, не си на кеф..подадеш ми гадната топка.. що трябва да ти върна още по-калната копка.. какво печеля, още кал? и що ми е..
Та за травмите от детството.. моите родители бяха диктатор и лейди драма.. и така си живяха повече от 50 години в брак. Никога не почувствах обич от баща ми.. или поне до 18 години.. защото за него чувствата значеха слабост. Докато не осъзнах, че той ме обича, държи на мен, но неговият нрав, характер, възпитание не позволява да изразява чувства, с една дума не се е научил, ми беше криво, но в момента на осъзнаването вече бях свободна от моите терзания и въпроса защо?!
Отплеснах се.. : ))) ама не може и не трябва да обвиняваме родителите си за травми, които сме имали или имаме.. защото има цял един живот за да ги излекуваме..
|
Re: Започвам да се замислям.. [re: tartarianeyes]
