|
Ето това се случва например и тук в клуба
(“Силата на слабите връзки” или как “Бай Харалампи” може да ви е по-полезен от баща ви.)
От отличната (чудесно написана, много информативна и невероятно полезна от научна гледна точка) книга Dataclysm научих за концепцията, наречена “силата на слабите връзки” ("the strength of weak ties").
Това е идея, формулирана от социолога Марк Грановетер преди 50 години. С две думи, тя обяснява как слабите социални връзки (случайни познанства) могат да бъдат по-полезни от силните/близки връзки (приятели и семейство) по различни начини.
Силните връзки са с хора, които са ни много близки. Те често водят до излишна/припокриваща се информация, тъй като хората в тясно сплотена група са склонни да знаят едни и същи неща и имат сходни гледни точки.
Слаби връзки са връзки с хора, които познаваме бегло - случайни познати или колеги от различни отдели в офиса. Слабите връзки често свързват различни социални групи и следователно могат да действат като проводник на информация или възможности, които не биха били налични в рамките на сплотена група.
Слабите връзки могат също да бъдат от решаващо значение за разпространението на информация в различни социални групи. Те действат като мостове, които помагат на информацията да пътува между различни части на социалната мрежа, обогатявайки социалната тъкан с жизнени сокове.
Granovetter установява, че много хора получават възможности за нова работа чрез слабите си връзки, а не чрез близки приятели. Това е така, защото слабите връзки могат да осигурят достъп до информация и възможности, които не са налични в близкия кръг. Тази част от концепцията на социолога е изследвана допълнително през годините и се потвърждава системно.
Освен това, слабите връзки позволяват смесването на различни идеи и гледни точки от различни социални кръгове, насърчавайки иновациите и креативността, помагат за интегрирането на различни общности и подгрупи в по-широк социален контекст, съдействайки за социалното сближаване и разбирателство.
Въпреки че концепцията за силата на слабите връзки е влиятелна и често цитирана, тя не е лишена от критики и ограничения. Някои твърдят, че ползите от слабите връзки зависят от различни фактори, като естеството на мрежата, вида на информацията и обществения контекст. Други намират, че всичко това е прекалено опростяване на сложните социални взаимоотношения.
Теорията за силата на слабите връзки оказва дълбоко влияние върху социологията, комуникацията и мрежовата теория. С нейна помощ добиваме повече представа как информацията тече в социалните мрежи и ни показва решаващата роля, която случайните познати могат да играят в живота ни. Концепцията продължава да бъде уместна за разбирането на явления като социални мрежи, търсене на работа и изграждане на общност.
А аз лично мога да потвърдя от личния си опит, че съществената част от професионалния ми път е била предопределена от случайни контакти, а не от общуване с близки хора. Различни бегли познати са ми давали информация за работни позиции или са ме канили в организацията им. Мисля, че всеки с известен житейски опит може да сподели сходни наблюдения. От друга страна, проникването на нови идеи също може да се проследи през мрежите от случайни познати, ако помислим по-задълбочено по темата. Затова ми се струва добра идея човек да разширява кръга си от познати, ако въпросното занимание не го напряга излишно (иначе казано, ако не сте крайни интроверти). Рано или късно, бъдете уверени, ще получите отплата за тези дребни “усилия”.
Гл.ас.д-р Стефан Марков-администратор и на фейсбук групата "Българско стоическо общество"
|
Силата на слабите връзки
