Аз мисля, че и преди сме коментирали някои от изброените от теб точки. Било е по друг повод, но сме го коментирали това явление с поколенията следващи едно след друго на социални помощи.
Не знам дали зависи от размера на помощите и дали резултатите биха били различни, ако все пак тези пмощи не са съвсем мизерни и не покриват само храна, подслон и дрехи, примерно и ако включваха и някои други екстри.
Общо взето прав си, че не се наблюдава някаква усилена мотивация да се занимават с нещо полезно за самите себе си дори, някакво образователно, интелектуално или финансово израстване. Поне данните за Финландия бяха такива - гледах някакъв документален филм по темата. А това е важно, защото едното от очакванията беше, че като задоволят елементарните си нужди и получат някаква сигурност в живота си, хората ще се отдадат на развитие на своите дарби и таланти. Ако нямат такива, поне да развият някакви нови професионални умения, примерно. Да, ама не, не се е получило така.
Що се отнася до последния абзац че хората, подложени на хроничен икономически стрес и несигурност, спират да се размножават, звучи логично и приемливо, но ако се обърнем назад в историята, би следвало българите по време на Османското робство, когато са живеели в страх и несигурност, пащали са десятък и други данъци , да са имали отрицателен прираст и да сме изчезнали, дето се вика. Обаче не е така, имало е положителен прираст, макар и не особено голям... . За средните векове не говорим, става дума за 19 век и началото на 20-ти.
Определено има и други причини за отказ от размножаване освен хроничния стрес.
Редактирано от MilaO6 на 09.05.24 20:50.
|