В САЩ, някъде в средата на 1990-те, се появиха дългосрочни оценки на обществените подаяния и специфично на получателите им. Едно от интересните наблюдения беше, че тогава вече имаше 3 поредни поколения от американски граждани, живяли на обществени подаяния, и практически никога не работили за подслон и прехрана.

След това имаше други анализи, този път с оглед на "ненужното" население, сиреч население което ако внезапно изчезне, изчезването му едва ли би било забелязано от голямото общество и от държавната икономика. При започването на тези анализи, мълчаливото разбиране беше, че това ненужно население ще се припокрие с казаните 3 поредни поколения живяли на обществени подаяния, които - когато наблюдението бе било направено - бяха афро-американци. Ужасът беше тези анализи да покажат, че вече значителен брой бяли американци бяха започнали да отброяват 2ро поколение и още на подаяния, и те също влизаха в купа на ненужното население, вкупом с афро-американските си съграждани.

Така че "експериментът" с гарантиран основен доход, поне в САЩ, е бил задвижен от преди доста време, и вече има доста датни точки показващи интересни резултати. Които резултати противоречат на гризаческото поведение.

- Няма забелязване тези маси хора, с подслон и храна и основни житейски нужди "спуснати от горе", да забавят размножаването си.

- Няма забелязване същите маси хора, освободени от нуждата / насилието да работят за подслон и прехрана, и - според интелектуалчещите академици - имащи свободата да се занимават със съзидателна дейност по тяхно предпочитание, да са създали нещо. (Имаше контра-аргументи че нарко-продажби на дребно, защото тези хора са неспособни за по-мащабните / по-сложни нарко-делови аспекти, та значи, че дребните нарко-продажби са вид предприемаческо деловодство, един вид, съзидателна енергия, най-сетне!, но впрегната в грешна посока.)

- Няма забелязване тези маси хора да приемат някак съзидателно влияние от заобикалящите ги - и подсигуряващо издръжката им - голямо общество и да се издигат на горе в някакво цивилизационно отношение. А точно обратното: голямото общество страда от навлизане на отрицателно влияние от ненужното население, отделно че носи разноските за издръжката му.

Ако гризаческото само-затриване вярно подсказва същото в човеци хрантутници, тогава да очакваме обществените паразити в Германия, примерно, да са на изчезване след, да кажем, 1-2 поколения. И успехът в това начинание току бъде пренесен по географските ширини, страдащи от свръх население и хронична изостаналост и бедност. Да, обаче не.

Моята хипотеза е, че хората, които са подложени на икономически стрес, хроничен икономически стрес, спират да се размножават. Външно, тези хора изглеждат материално пре-задоволени - заради което биват натоварвани като икономически добичета да плащат за какви ли не идиотщини и обществени експерименти и въобще интелектуалщини. Но под лустрото на това "пре-задоволяване" гнои инфекция от хроничен стрес. И тези хора отказват да имат деца. По различни причини.