Можем да се сетим тук и за отхвърлянето на популярната теория за биохимичния дисбаланс при депресията в скорошен метаанализ или новия скандал с фалшивите изображения в проучванията за Алхаймер, които са пореден пример за немалкото лоши научни практики. Уместно е да отчетем и статистическите грешки или заблудите, от които страдат много невробиолози, които пишат в елитни западни журнали (проучването на Нуленхус и колеги след статията е хубава илюстрация на това). Никой не се е родил научен, разбира се, и всички може да сгрешим понякога.
Да, тази статия повтаря много разпространената съвсем официално разпространена теория повтаряна и дори писана в нарочни книги по въпроса и то от психолози и психиатри, че невробилозите, психолозите и психиатрите всъщност си нямат никаква идея какво става. Или по-точно "защо става". Иначе премахването на едно питискане в мозъка може да превърне човек от престъпник в моралист.
Но трябва ли да сложим граница на съмнението си? Защото и в статията има твърдения- да се съмняваме ли в тях?
когато се съберат заедно сигналите на безбройните неврони в мозъка, се губи безвъзвратно много информация. Тълпата заглушава ставащото с отделния неврон
Върху това твърдение Гърков изгражда цяла кула. Но то на какво се крепи?
До къде да се съмняваме?
Науката достоверна ли е?
Статията вярна ли е?
Интернет изкривява ли?
Сега моите думи ли четеш?
Аз ли пиша?
Кой съм аз?
Къде съм?
Има ли ме?

Пуф...