Статията за енотите е много готина, колко е важно, човек да пише с кеф! На този му личи че се е забавлявал.
Не изгледах TED лекцията, макар че много ги обичам, имах даже абонамент по едно време, но сутринта е кратка :-). Дори свърши, към девет вече трябва да съм се потопил, но какво е животът без малки бягства. Ще наваксам.
Статията за това доколко хората сме различни от мишките, макар че би трябвало да я възприемем като нещо естествено и подразбиращо се отсамосебе си, все пак ми донесе изненада. Цитат:
"Открихме много гени, които се регулират различно при мишките и човека. Тези гени са групирани в определени клъстери – така например към тях се отнася клъстерът на гените на имунната система.“

Използвайки същия набор методи, както и в човешката природа, изследователите анализирали работата на 124 различни типа клетки на мишки в мозъка, сърцето, кръвта, бъбреците, черния дроб и кожата. За тяхно учудване се оказало, че в голям брой от случаите регулаторите на генната активност в едни и същи тъкани на човека и мишката работят различно.
Еднакви гени да правят различни неща е нещо ново като информация за мен.

И все пак, все пак- ние сме животни. Във Вселена 25 хората нямаше да реагират като мишките, но удоволствието/дискомфорта; пренасищането/глада; агресията/пасивността - тези неща водят до промени в съответните общества. И тези промени са грандиозни.
Декаденската развала започнала в края на Бел епок отваря ада на Първата световна, прекрасният свят на щастието на Сидхарта носи грандиозната философия на будизма(отричане на материалният свят и дори емоциите), Пакс Романа и едномилионният Рим, и последвалото - деградация, болести, нашествия. Мишките и хората, хората и мишките..., да ме прощава ма мен Джон Стайнбек.
Ако сме еволюирали (или създадени) да бродим из горите, да пием от реките и да се храним от приородата, а вместо това сме се събрали в прашните градове, наблъскани в кутийки, сред миазми, болести и взаимна агресия, тогава най-естественото нещо е да търсим отговора какви бяхме, какво се промени и накъде отиваме. Впрочем аз пазя за последно най-важния извод от експеримента, който ти дори си повдигнала в болд - експериментът показва, че пренаселеността води до по-малки промени отколкото пренаситеността. Градската цивилизация цели и постига именно това - ние сме преситени- стигнали сме там за където сме били тръгнали, нямаме незадоволени нужди. А сега накъде? (като вид, еволюция, като пътешествие на човечеството през времето)
Така че аз намирам подобни експерименти за необходими, а отхърлянето им за погрешно и дори опасно. Ако спрем да търсим отговорите, идващото ще ни свари затъпели, без инстинктите на изследователите и неспособни да го обозрем.

Редактирано от Green Light на 09.05.24 09:08.