Той експериментаторът, когато е започвал да прави експеримента, може да не му е минавало през ум, че ще стигне до извод за аналогия с човешкото общество. Просто човекът е изучавал начина на живот и поведението на гризачите, щото, както по-горе Santo Modesto е отбелязал по-горе, са доста интелигентни, притежават някои сходни с човека поведенчески черти и модели като любопитството, например:-)) Части от ДНК-то им съвпада с човешката ДНК, преносители са на едни от най-коварните инфекциозни епидемични болести като чумата, например. Популацията им в природата е умопомрачителна, което ги прави най-евтеният ресурс за всякакви експерименти. Всичко това заедно ги прави особено подходящи за всякакви експерименти в медицината, фармацията, поведенческата психология, неврофизиология и психоневрология и пр...
Та, отначало, целите на етолога Джон Калхун са били просто да изследва поведението на животните и особено на социалните животни, каквито са гризачите и кучеподобните, кето е и обекта на науката етология. После след 10-ина години, когато са били понатрупани знания от наблюденията и след многократно повтореният краен резултат, се е зародила аналогията с някои проблеми на човешкия социум по онова време, какъвто е била пренаселеността. Той е отнесъл много критики, разбира се още тогава, но от това аналогията не е изчезнала, а някак се налага от само себе си, щото всички сме съгласни, че пренаселеността води до повижаване на напрежението, стреса, агресивността, нали...
Както и да е. От тогава са минали 50-ина и повече години. През това време не знам колко, кога, къде и по какъв повод се е споменавал този експеримент и в каква връзка, но от десетина години пак усилено започва да се говори за този експеримент, като фокусът сега се е преместил от пренаселеността, към презадоволеността, като пробле на модерните времена. За съжаление, аналогията с човешкото общество не може да бъде избягната.
Никой не спори по това, че човешкият и мишият соиум са много различни и всякакви автоматично пренасяни изводи от единия към другия са несъстоятелни. Но аналогията, какво да я правиш, тя пак така или иначе се появява. Аз не споря и не твърдя, че човешкото общество ще завърши като мишето. Само отбелязвам, че аналогиите между двете са зловещи:-))
Апропо, докато се ровичках да търдя свързани статии, експеримент и прочее, попаднах на купища интересни други статии и видеа. Дето викаш, от една статия, колко още неща човек може да научи:-))На едно място ми направи впечатление, че използват аналогията по принцип за обяснение на много други явления факти и пр...
Всъщност, аналогията е много полезно нещо. Означава "сходство“, „еднаквост“, „съпоставяне“, а в най-общ смисъл означава сходство, подобие между предмети, явления, образи. Тя е когнитивен процес по пренасяне на информация за един конкретен субект по отношение на друг.
Срещала съм я и като описания на едно свойство на мозъка - екстраполация. - способността човек от няколко разхвърляни в пространството части да свърже цялостен обект. Пример - от три прави, които не са свързани с ъгли помежду си, да види триъгълник. Или да види конкретен образ на нещо познато в безформен облак:-))
Аналогията играе значима роля във възприятията, запаметяването, общуването, креативността, решаването на задачи, взимането на решения. Използва се не само в литературен, но и всякакъв друг контекст. Има една известна мисъл на полския математик Стефан Банах: „Математикът е човек, който умее да намира аналогия между твърденията; по-добрият математик умее да вижда аналогии между доказателствата, а най-добрият – умее да съзира аналогии между теориите. Можем да допуснем, че математикът на всички математици е онзи, който може да открива аналогии между аналогиите."-)))
Така че, аз съм предоволна от твоя ракурс, който даде на темата:-)) Което пък на мен ми даде възможност да разширя обсега и с още разклонения като това за аналогията. А ето и любопитни статии и видеа, до които ме доведе търсенето по нея. Закойто, когато и ако има време:-))
|