Примерът с комарите и жабите беше класика в уроците по биология. Когато при благоприятни условия в блатото комарите се размножат прекомерно, и жабите се размножават повече, за да изплюскат комарите. Така в пети клас ни онагледяваха междувидовото равновесие в природата.

Мина ми през ума за тези експерименти с гарантирания постоянен доход, обсъждани са в теми тук. Забравих къде, в Канада ли, в някоя европейска страна ли, наистина са провеждани такива - подбират 100-200 семейства и в продължение на няколко години им "подаряват" ежемесечно определена прилична сума, гарантираща прехраната им. Тъй, щото възрастните в домакинствата да не са принудени на всяка цена да работят, за да изхранват семейството. Не помня колко години продължил експериментът, май бил прекъснат, защото им резнали бюджета. Но за времето, когато продължавал, доста голям процент от наблюдаваните не се отказали да ходят на работа и да променят обичайните си навици, въпреки гарантирания доход.

В историята на човешките цивилизации по-голямото самозатриване е бивало от глад, недоимък и липса на ресурси, отколкото от презадоволяване. Характерното поведение на гризачите е, че като си устроят защитени гнезда в дупки или постройки, ги напускат само за да се хранят. И да се размножават, когато женската се разгони. Един мишок изяждал до 100% от собственото си тегло на денонощие, такава им е физиологията. А женските плъхове бранели новородените мишлета от мъжките и собствените им бащи - дали поради канибализъм или инстинктите на мъжкия да убие поколението, за да може женската пак да се разгони, не знам. Такова поведение се наблюдава и при някои видове висши бозайници - лъвовете, белите мечки и т.н. Колкото и да са интелигентни мишоците, нуждата им от социално общуване се свежда до обмяна на информация за наличие на храна, външни заплахи, търсене на партньор и битки за размножаване.

От друга страна, добре задоволените човешки общества развихрят въображението си и се впускат в изобретяване на все по-сложни и грандиозни строителни и инженерни проекти, машинарии и изследване на непознатото от чисто любопитство. Като опознаят планетата, се юрват да строят космически кораби и апарати, за да отидат на Луната, планетите от Слънчевата система и да изследват галактиката. Не, за да търсят ядене там.

Имаме коренно различни поведенчески модели, въпреки големите сходства от друга страна, дори с най-близките до нас човекоподобни маймуни. Само 1,2% разлика в ДНК на шимпанзетата и човеците, но този 1 процент е носител на изобретателното въображение без граници. Което прави механичния пренос на екперименти с животни, дори и да бяха шимпанзета, върху човешкото социално поведение несъстоятелен, водещ до неверни заключения и на практика, антиутопичен въображаем модел. Какъвто е романът "Планетата на маймуните".

А най-грубата логическа грешка при такъв тип ескперименти, дори и неморално провеждани върху групи от хора е, че експериментаторът/наблюдателят умишлено създава изкуствена среда, опирайки се на собственото си въображение и задавайки ограничения, които сам е измислил. Тоест, дърпа конците от начало до край, за да стигне до изводи, които не биха били възможни извън неговите условия. На практика, експериментира не с друго, а със собствения си ум.