|
Мъча се да си спомня и не мога, а както е известно търсачката на дир-а не работи, дали сме пускали тук тема за този експеримент образно наречен още "Мишият рай" на Джон Калхун - американски етолог и поведенчески изследовател от Северозападния Университет, известен с изследванията си на гъстотата на популацията и нейните ефекти върху поведението, който твърди, че мрачните последици от свръхпопулацията върху гризачите са мрачен модел за бъдещето и на човешката "раса".
Ако не сме пускали тема за този експеримент, се чудя как така сме пропуснали, след като какви ли не други щуротии не сме пускали:-))
Експериментът, всъщност е бил извършван цели 25 пъти през 60-те и началото на 70-те години и винаги водел до един и същ краен резултат.
Какво представлява експериментът:
През 1972 г. етологът - специалист по поведение на животните - Джон Калхун построява "рай" за мишки - с красиви жилища и неограничена храна. Вкарва популация от осем мишки. Две години по-късно, мишките създават свой собствен "апокалипсис".
Това е изключително поучителен експеримент, който може би показва какво може да се случи (или вече се случва) и с нас, хората.
Експериментът, наречен Universe 25 е гигантска кутия, проектирана така, че да бъде "рай" за гризачите. Джон Калхун (John Calhoun) е изградил доста миши местообитания, преди да стигне до 25-тото, но резултатите се повтарят: Раят винаги се превръща в ад!
Схема на лабораторния експеримент Universe 25:
Мястото изглежда страхотно: разделено на "главен площад", а после - на нива с рампи, които отиват до "апартаменти", винаги заредено с храна. Но жителите му са обречени от самото начало.
Експериментът Universe 25 започва с 8 мишки, 4 мъжки и 4 женски. До 560-тия ден популацията достигна 2200. След това популацията престава да се самовъзпроизвежда, постоянно намалява и пътя й води до неизбежно измиране. Не започват отново да се размножават, дори и след като броят им намалява до този в ранните дни на Universe 25.
В пика на популацията повечето мишки прекарват всяка минута от живота си в компанията на стотици други мишки. Те се събират на главния площад и чакат да бъдат нахранени и от време на време се нападат една друга. Малкото женски, които износват бебетата си и раждат, после просто забравят за тях. Половината все пак се опитват да изнесат бебето си извън опасния център, но понякога го изпускат и продължават без него.
В няколко уединени пространства са настанени индивиди, които Калхун нарича "красивите" ("the beautiful ones"). Обикновено се охраняват от един мъжки, а няколко женски и мъжки са вътре в пространството. Но вътре не се размножават, бият или да вършат каквото и да е - те само ядат и спят. Когато популацията започна да намалява, "красивите" са пощадени от насилието и смъртта, но напълно загубват желанието си за социално поведение, включително секс или полагане на грижи за малките си.
ПРЕЗ 80-ТЕ: ИЗХОДЪТ Е БЯГСТВО ОТ ГРАДОВЕТЕ - аналогията с човешкото общество:
Вероятно през 1972 г. със следвоенния бейби-бум, в един все по-претъпкан свят и съобщенията за безредици в градовете, Universe 25 е приличал на Малтусиански кошмар. Дори има свое шеговито име, "The Behavioral Sink" (Поведенчески упадък/разпад). Ако гладът не убие всички, хората ще се самоунищожат. Най-добрият вариант е да избяга на село или в предградията, където хората са имали пространство и животът е бил спокоен и естествен.
Днес фокусът на проблема е изместен от пренаселеността върху презадоволеността, която води до друг проблем, т.н. "ДЕГРАДАЦИЯТА НА "КРАСИВИТЕ" - аналогия с днес:
И сега експериментът продължава да изглежда ужасяващ, но естеството на страха се е променило. Едно скорошно проучване сочи, че Universe 25 всъщност не е била твърде пренаселена. "Апартаментите" в края на всеки коридор имат само един вход и изход, което ги прави лесни за охрана. Това позволява на по-активните самци да ограничават броя на мишките в тяхната територия, да изолират известен брой от "красивите" от пренаселеността на останалата част от света, като си осигурят там живот в нормално общество. Вместо проблемът на пренаселеността, може да се каже, че Universe 25 показа проблема за упадъка и в задоволените общности.
Снимка: Animal Populations: Nature's Checks and Balances , 1983.
ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
Мишките загубват способността си да възстановят своята популация, защото и тези, които живеят в стреса на пренаселеността, и тези, "красивите" са загубили социалната способността да го направят. В известен смисъл, те са престанали да бъдат мишки дълго преди смъртта си - "първата смърт", както Калхун я нарича, руши техния дух и тяхното общество, преди да дойде по-късно "втората смърт" на физическото тяло.
Ако това поведение е общо за мишките и хората, можем ли да избягаме от съдбата на Universe 25 - е въпросът, който си задават много специалисти и учени днес. Няма единодушие и съгласие нито по въпроса, нито по отговора, както и за всяко друго нещо. Най-видимият аргумент на отрицателите, че този експеримент може да показва някаква аналогия между мишото и човешкото общество е, че не може да се прави такава аналогия, защото мишките не са хора и че човешкото общество е много по-сложно от което и да е друго животинско, познато на земята.
Опонентите на първата група от своя страна, виждат много сходни признаци в днешното човешко общество с мишото от 60-те-70-те години на експеримента. И задават контравъпрос: Ако можем да използваме мишките, за да изпробваме върху тях лекарства за човека, защо тяхната "обществена" организация да не може да бъде модел, който има аналогия с човешката...
Каквито и да са отговорите, аналогията и съвпаденията са зловещи по мое мнение.
|
Експериментът "Вселена-25"
