|
В един езиков форум, учителки в началното училище коментират, че имали часове по формообразуване на умалителни съществителни. Не били много, няколко часа, примерно, които са придружени, както обикновено с много упражнения. Децата много ги харесвали и с радост образували от думи в основна форма умалителни по зададени модели и суфикси. Обаче, някои толкова се увличали, че не можели да се спрат и направо почвали да говорят на "умалителен език" Може Ружините случаи да са тези, дето цял живот си говорят така
Пък за детските писатели и поети си е направо правило
ЛЕЧЕ БУБОЛЕЧЕ
Георги Авгарски
Там, в гората, там, далече,
расло лече - буболече -
галенко,
с корава дрешка,
аленко
като черешка.
С две оченца,
да си гледка.
С шест краченца,
да си шетка.
С гладко
гръбче и муцунка,
сладко
мама да го цунка.
На шишарка
си седяло.
От роса попарка яло.
Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:
"На възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!
Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!"
Чудно лече-буболече -
там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви, десни!
Ех, че срещи интересни!
Под листо от дива круша
спряло коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
да му каже "боц" с мустаче.
Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло, да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.
После взело да се люшка
на листец от теменужка.
И съгледало черупка -
орех с провъртяна дупка.
Мушнало се до средата
и настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,
мънка -
ни навътре, ни навънка!
- Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? -
някои с жесел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)
А горкичкото юначе
почнало на глас да плаче -
там, в гората, там, далече:
- Аз съм лече - буболече -
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца, да си гледкам.
С шест краченца, да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка...
Ах, ти лече - буболече -
там, в гората, там, далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.
Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка.
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.
На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.
Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло -
там, в гората, там, далече...
Редактирано от MilaO6 на 03.05.24 15:42.
|
Re: ПП [re: Asia.]
