|
Не мога да повярвам, че точно ти не можеш да оцениш съществуването на деминутиви(умалителни) в българския.
Може би, защото категорията деминутивност е характерна главно за славянските езици, а ти като немскоговоряща да си изгубила усета си, какво семантично богатство представляват тези изразни средства за езика:-)) Макар че, не съм сигурна, но мисля, че и в немския има подобна категория, макар и не така широко застъпена, както в славянските езици.
Ако си забравила или ако не си обръщала специално внимание, да напомня, че деминутивите(умалителните) представляват особена семантично-смислова категория в славянските езици, идват от праславянския и може да бъде проследено формо и словообразувателната им функция в диахроничен(исторически) план във всички славянски езици. Има известна разлика обаче, в смислово-семантичната им функция в отделните езици и поради това, представляват особено затруднение при преводите между отделните славянски езици и особено в езици, в които тази категория въобще не съществува.
За другите може би ще е трудно, но за теб, като човек с езиково образование би трябвало да е ясно, какво богатство са умалителните, защото освен, че придават дълбочина в понятийната езикова система, те допринасят и за формообразуването и за словообразуването, а оттам и за допълнителната семантика на лексиката в българския език.
Ружата вероятно се опитва да обясни неприязънта си към умалителните в тази тема без да разбира в дълбочина, че всъщност я дразни прекалената и не на място употреба на умалителните, а не изобщо срещу всички умалителни в българския или изобщо тази способност на българския. То е защото не е разбрала функционалната значимост на категорията "умалителност" в езика ни, както и подчертаната допълнителна нюансираност на умалителните, която се изразява в съществуването на различни видове умалителни като:
*думи със самостоятелно значение на умалителност;
*думи с умалително-ласкателно значение;
*думи с умалително-гальовно значение;
*думи с умалително-пейоративно значение;
*умалителни думи със смесено значение...
В полския език пък, например, се прави отчетлива разлика между умалителни думи с емоционално и експресивно значение и умалителни думи с номинативно (назователно) значение, като отделно от това се определя ясно изразена положителна или отрицателна конотация, т.е. такова значение, което зависи от контекста. И въобще в полския има много умалителни думи, които на поляците им звучат съсвем като нормални. Те не ги възприемат като умалителни, а като нормални, защото в полския те съществуват в основната си, номинативна, назователна функция, макар и със суфикси за умалителност.
И точно тук, в смисъла на контекста ми се струва, че идва неприязънта към умалителните, а не изобщо в това, че езикът ни е богат и на такива понятия, думи и значения, които не съществуват в много други езици.
Имам един особено ярък пример като лично преживяване в това отношение. Когато съм за по-дълго в Лондон, много ми домъчнява понякога за България, за нещо типично родно и българско. Така веднъж попаднах на едно заведенийце, което се казваше "Гостилничка "Бабина душица":-)))))))) Беше малко, с 3-4 кръгли масички и се предлагаше българска кухня - супички, мусакичка, и пр. и особено наши, родни, тестени изделийца като бухтички, мекички, гюзлемета, банички и пр. Завалийките се опитали да преведат и на английски, ама само гостилница като "bulgarian eating house". A "бабина душица" въобще се отказали , щото ставали големи недоразумения. Кой знае защо с "бабина душица" превеждали ригана или мащерката:-)))))))
Впрочем, "мащерка" е съществително нарицателно умалително, но в номинативна функция. Колкото и да те дразни, няма как да я наречеш "мащера", нали:-)))))))
|
Re: Умалителни! [re: tartarianeyes]
