Младите мечтаят да са космонавти - или мечтаеха, защото тези дни космонавтиката нещо се заудря в таван, така да се каже. Звучи парадоксално: космонавтиката се заудря в таван. Но таванът го има - и политически, и паричен (следствие от политическа незагриженост), и икономически.

Когато човек опознае положението по от близо, разбира че космонавтите са нещо като камионджий или комбайнери или - хайде да ги повъздигнем - корабни капитани. Но... Изпълнители. Техници. И космонавтът увисва като мръвка, някой път буквално, ако зад него няма огромната поддържаща организация от кадрите, които правят занаята и съществуванието на космонавта възможни. И точно всред тези кадри е истинската експертиза. Но за нея младите не мечтаят, защото не осъзнават че тя съществува, и защото не осъзнават че без нея няма да има космонавти.

Американската космическа совалка можеше да вози 8 човека. Някъде към 2000 дойде нареждане от НАСА да направим седалките способни да поемат - ако си спомням правилно - 90% от американското население. Това с цел всеки американец да може да си се представи космически пътник - от което, надеждата беше, американското население ще заобича космическата програма и ще пожелае повишаване в годишния разчет за НАСА, или поне ако не повишаване, то поне спиране на рязането. (Справка институционното обедняване в САЩ, за което коментирах в темата на "парвати" за половината час.)

САЩ населението е много разно-размерно! Едно е седалката да носи бивши пилоти, сравнително еднакви на ръст и маса (всъщност, едно голямо оеднаквяване е в разстоянието между сърцето и мозъка, като важен фактор - начален или резултатен - в пилотския подбор) - съвсем друго е да носи какви ли не човеци! Та значи, наложи се да подсилваме палубата под седалките, освен самите седалки, и прочие дейности че совалките да могат да носят 90% от американското население. Което население така и не си се представи като космически пътници - защото затъваше до уши в икономическите си ежедневни тегоби от глобализацията...

Все пак, измежду космическите "джамбурета" (така някои от нас наричаха полетите с многолюдие), изстреляхме американски сенатор на незнам-колко-години, и разни други личности, специално подбрани да са "обикновени американци". Не че някой ги възприе като "обикновени" - но това е друг въпрос. (А имаше и разработки за багажникът на совалките да поеме, простичко казано, огромна - като грамаден автобус - пътническа капсула, и там да бъдат превозвани няколко десетки човека.) Все пак, джамбуретата действаха - и сума американци вярно се отчетоха като космически пътници. От което - за нещастието на мислителите, движили идеята за атмосферник способен да носи хора от "90% от американското население" - идеята за полет в космоса не само че не се въздигна като мечта за масовката население, но и като че се принизи в обикновеност и незначителност... И годишният разчет на НАСА продължи да бъде рязан, и рязан, и още рязан... Ако не в абсолютни пари, то в покупателна стойност.

Както виждам нещата в световните водачи в космоса, и те не са се запрепъвали да разработват нови атмосферници или космически кораби: още си деянат със Союзите, и тук-там за парлама развяват разни планове с голями мечти... Но той таванът похлупващ космонавтиката си действа и в САЩ, и при водещите. Китайците копират водещите, но за сега само правят каквото вече е било направено: и те ще ударят в тавана.

Така-наречените "частници" (с масивна подкрепа от държавни ресурси на данъкоплатски пари) успяха да изкопират съветския модел за носители (с многото двигатели - за разлика от класическия американски, с малко двигатели). И толкова. Таванът си стои. Пре-използването на носителите... Голямата революция... Ми такива планове и разработки имахме и ние, и имаха поколенията преди нас... Даже по-елегантни и технологично-напредничави. Но при нас, разработките се очакваше да са само-изплащащи се - ако разбираш какво искам да кажа. И като гледам цената на килограм до орбита, пре-използваемите носители на "частниците", барабар с (къде явни, къде скрити) правителствени, такова, поощрения, пре-използването нещо не изглежда да е много по-евтино от класическите еднократки. "Частниците" получават предимство защото имат капацитет за изстрелване - но малцина се запитват за причината "държавните" съперници да ограничават своя капацитет - че да не мътят водата на "частниците"... Политически и прочие игрички, които още повече отвръщат американците от космическото дело, което всъщност е унищожително, когато е върху предсъществуващо безразличие и незаинтересованост.

Иначе благодаря, че отчете празника! Както се казва, до като понятието бива споменавано - има надежда да не загасне. За сега.