|
Малко вечерни уроци по психология от батко ти, който, както знаеш, е професионален психолог. Ся, може да се повтарям и да си я чувала тая история, ама другите не са, за тва ше я разкажа пак. Преди 25+ год. когато интернета още беше нещо ново, дивно и интересно, работех с един мазничък колега. Не чак дебел като мене сега, може би нещо като Младенския. Та той, горкия, съвсем естествено страдаше от липсата на женско внимание (все пак бяхме в ниските 20 и мацките около нас силно се вълнуваха от тая работа). Накрая взе решение, през модемния интернет, да си поръча от Китай няква зверска канцерогенна химия, която потиска апетита. Негов приятел от щатите я плати (тогава бг картите не бачкаха в чужбина). Хапчетата наистина свършиха работа и той наистина взе, че отслабна. По думите му, химията му е причинявала някакво чувство на страшна тежест и повдигане, все едно си тежко преял, съответно организма ти е в състояние на постоянен глад, докато мозъка си мисли, че си преял. Ся, историята мълчи какви щети е претърпял тоя организъм в дългосрочен план, не запазихме връзка, но крайния резултат беше на лице, и то в рамките на няколко месеца само.
Та, един ден си обядваме с него и той взе да ми разказва за новия си живот. Да, жените вече били много по-склонни да се заговарят с него и да приемат да вършат някакви активности заедно. Но това се отнасяло и за много мъже. Тогава бях много млад и много глупав и някак си не се замислих защо това е така, просто и двамата заключихме, че "тая държава се напълни с педераси" и си довършихме обяда.
Чак 10+ години след това, когато присъединих антропологията и психологията към списъка си с хобита, взех да си правя от време на време ретроспекция в стремеж да си обясня обществената динамика около мен чрез тълкуване на разни случки и преживявания, вкл. и тази.
Та, всичко това беше предговор към същинската част. Работата е там, че ако погледнеш пирамидата на Маслоу (ако не знаеш кво е, гугълни го), там е вярна само долната част. След като всички базови нужди бъдат задоволени, се поява силното желание да се чувстваш нещо повече от остaналите, да ги гледаш от високо и да доминираш. Това е много силен нагон, който определя поведението, според мен, изцяло (както казахме, след базовите нужди). Проблема е, че това е много сложно и трудно за постигане. И дори да си го постигнал (и мъжа ти, и Младенския и аз сме го постигнали, но май само аз го осъзнавам, щото май не съм чак толко задръстен), ти трябва и още едно ключово качество, а именно - умението да презентираш по подходящ начин това, което си постигнал.
И сега, понеже животът на повечето хора е имитация, те са непрекъснато заети да търсят евтини заместители на истинския скъп продукт. Тези евтини заместители могат да бъдат притежание на скъпи вещи (или просто пари и пудели ), определени активности като каране на колело или мотор, спортуване, екзотични екскурзии и т.н. Това може да бъде и собственото ти телесно тегло. Когато няма какво друго да предложиш на Вселената, освен силата, с която те дърпа гравитацията, то и тя може да бъде повод да гледаш на някои от другите от високо. Съответно това, което се е случило с моя бивш колега е, че част от хората наоколо са изгубили първопричината за своето чувство за превъзходство над него.
В някои по-тежки случаи на тъпота, като например, потребителката, на която си отговорила с тоя нелош тролинг, съществува подсъзнателното разбиране, че се консумира фалшив продукт, имитация, което логично води до вътрешно душевно безпокойство и дискомфорт. Един вид, ясно е, че колкото и да съм слаб си оставам адски тъпото копеле, което нищо не знае и нищо не може, поради което хората ме подминават без въобще да ме забележат. А те не само, че трябва да ме забелязват, ами да ме ми се възхищават и да ме почитат (друг е въпроса, че индикатора за доминация е точно обратното), а аз да блестя над тях. Понеже съм малоумен и некадърен, очевидно трябва да стана обратното, а това става с четене на книжки. Този ред на мисли води до неистово желание за компенсация на чувството на малоценност, но отново, без усилия. Тоест, консумация на друга имитация, в тоя случай - четене на безсмислени малоумни книжки, заради фантазията, че "четящите книжки са умни". Откритието, че това по никакъв начин не променя ситуацията, ще доведе до срив на личността, проявлението на който ще е агресия и други видове инвазивно поведение. Подобно на собствениците на беенвета, чийто маниер на шофиране е пряко следствие от силната фрустрация от поведението на околните, които по никакъв начин не забелязват кво най-яко беенве са си купили.
Ей, деба, добро есе се получи. Ако съвсем случайно доживея до пенсия, със сигурност ще взема да напиша книжка за тия ралти.
Z
|
Re: “Правя го за половин час [re: MupaM]
