|
"Имануил Кант e Роден е в Кьонигсберг, Източна Прусия. Баща му е седлар и полага грижи да изучи децата си.
Кант завършва университета в Кьонигсберг. Изнася лекции като частен доцент Дава частни уроци и продължава да се самообразова. От 1770 година става професор по логика и метафизика в университета на родния си град и на този пост остава до три години преди смъртта си.
Биографията му не блести с подвизи, освен тези в областа на знанието. Не напуска през живота родния си град, освен веднъж, когато е учител в едно съседно село. На всички предложения за катедра от университети в Германия, Кант отговаря с отказ. Казват, че не познавал и улиците на града, защото постоянно е вървял по един път от дома си до университета и обратно. Всеки ден съседите му го виждат да излиза в едно и също време, следван от верния си слуга Лампе, който върви на три крачки от учения с готов за разтваряне чадър. Когато трябва да сверяват градския часовник, хората гледат мига, в който Кант прекрачва прага на дома си за разходката и знаят, че е точно 17 часа. Той се разхожда по един и същ маршрут и хората го нарекли „Пътят на философа“.
И днес, когато философията трябва да сверява часовника си с науката, тя опира до Кант, чийто живот са книгите.
Главен негов труд е „Критика на чистия разум“.
Афоризми на Кант:
Две неща изпълват духа винаги с ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен.
Много голяма чувствена наслада, която не съдържа в себе си никаква примес на отвращение - това е при добро здравословно състояние почивката след работа.
Характерът се състои в способността да действаш съгласно принципите.
Разумът е способността да виждаш връзката между общото и частното.
Решителната смелост, проявена от лъжец, е във висша степен опасна.
Законът, който живее в нас, се нарича съвест. Съвестта е собствено прилагане на нашите постъпки към този закон.
Голямото честолюбие от много време е превръщало много разумни хора в безумци.
Предметите, на които се обучават децата, трябва да съответстват на тяхната възраст, в противен случай съществува опасност да се появи оригиналничане, подражание на модата и славолюбие.
Изпитвам жажда за познания, неспокойният стремеж ме влече все напред и напред и всеки успех на това поприще ми носи радост.
Дългът – това е уважение към правата на другите.
Имай мъжеството да ползваш собствения си ум.
Наказанията, наложени в състояние на гняв, не постигат целта си.
Колкото повече навици, толкова по-малко свобода.
Смелостта е възвишена и величествена.
Нашата дейност е нашето определение.
Да се отречеш от собственото си убеждение е ниска постъпка.
Всичко, което говорим, трябва да е истина, но от това не следва, че ние сме длъжни публично да изказваме всяка истина.
Глупостта е недостатък и против нея няма лекарство.
Красотата на постъпката се състои преди всичко в това, че тя се извършва леко и без напрежение.
Страданието е подтик към дейност.
Моралната ценност трябва да се вижда само в това, когато постъпката се извършва от чувството на дълг.
Задължението към самия себе си се състои в това, човек да спазва човешкото достойнство в самия себе си.
Най-дълго се живее в този случай, когато най-малко се грижиш за удължаване на живота.
Трябва да мислим, а не да се учим от мисли.
Ако трябва да се помогне на науката, то трябва да се откриват трудностите и даже да се търсят онези, които тайно й пречат.
Работата е най-добрият начин да се наслаждаваш на живота.
Всяка наука достига до съвършенство само тогава, когато се съчетае с математиката.
Да те отхвърлят – няма нищо тревожно; трябва да се страхуваме от друго – да бъдем неразбрани.
Наложи ми се да стесня знанието, за да освободя място на вярата.
Ние не сме богати с това, което притежаваме, но с това, което можем да правим без да сме богати.
Този, който е жесток към животните, е също така груб спрямо хората. Можем да съдим за характера на човека от неговото отношение към животните.
Гледай внимателно. Красотата може да бъде малка.
Правила за щастие: нещо да правиш, някого да обичаш, за нещо да се надяваш...."
|
22 април 1724 - 1804
