Може би по стечение на обстоятелствата Гьоте, Шилер и Хайне са ми останали в паметта, Ръкавицата или пък Горски цар от романтичния ми тийнейджърски период ще ги помня завинаги (докато не ме хване деменцията, а може би и тогава ще си ги спомням, без да мога да знам кои са хората около мен ... знае ли човек какво го чака:)))))