Хората стареят от проблеми, които изживяват.
Веднъж един човек минавал покрай някаква къща и видял стара жена в люлеещ се стол, до нея старец четял вестник на масата, а между тях лежало на верандата куче, което скимтяло сякаш от болка. Минавайки покрай тях, човекът се зачудил защо скимти кучето. На следващия ден той отново минал покрай къщата. Видял възрастното семейство да седи по същия начин, а кучето между тях издавало същия жален звук.
Озадаченият мъж си обещал, че ако утре кучето отново лежи и скимти, ще попита възрастната двойка. На третия ден той видял същата картина. Не се сдържал и попитал:
– Извинете ме, госпожо, – обърнал се той към старата жена – какво се е случило с кучето ви?
– С нея? – попитала тя. – Тя лежи върху един пирон.
Смутен от отговора мъжът попитал пак:
– Ако тя лежи върху пирон и я боли, защо просто не стане?
Възрастната жена се усмихнала и казала с вежлив, нежен глас:
– Значи, момчето ми, нея я боли толкова много, че да скимти, но не достатъчно, за да се помръдне …
...
ние често се оплакваме, когато ни боли, но не правим нищо, за да променим нещата, което не е много умно
|