Естествено, доня Липари знаеше всичките тези подробности, защото по това време беше на гости в дома на семейство Лирови. От три не си беше прала гащите, а си носеше само два чифт. Третият го беше обърнала и го носеше за втори ден.
Какво пък, каза си доня Липари, и другия чифт мога да го нося още един ден. Дано през това време си купят пералня.
По едно време подочу как мадам Лира опява, че не е спестила поне 700 лева за една пералня, недай си боже да потрябва за лекарство или лекар. доня Липари не знаеше, че мадам Лира си хвърля всеки ден таро и беше убедена, че ще е здрава до гроб! Дай, боже, казах си аз, като разказвач.
Нооо, доня Липари не знаеше и друго, че мадам Лира пустосваше де що живо има, че няма пералня, ама кво пък, мосюто си пере сам, малката принцеса също, а тя винаги може да отиде при любовник да си опере гащите
— Айде бе, душа, к'во стана?
— Ох, водата една такава топла, мека. Опрах си някои работи
Но, имаше и друго. Мадам знаеше, че има принцеса, за която даже и разказвачът й завижда. И...ще купи пералня. Така и стана.
Защото мадам Лира може да не знае как се възпитават деца, но дядо Боже определено е с нея и децата й. Да пребъдат!
|