А на теб защо ти е смокиня у двора високо в планината и на дзверски зимен студ?
Ако ти е зор за плодовете на смокинята, язък, че не се познаваме лично - имаме три, дори шест - най-старата с три дебели ствола, като измръзна до корен преди 10тина години на -22 градуса неква люта зима и бащата я помисли за умряла и отсече до дъно, покараха некакви издънчици и той бодна една на друго място. От нея покараха две стъбла. А от една суха отрязана клечка, бодната за маркер на леха току до оградата, покара още едно стъбло. Всичките се източиха като дървета и раждат като луди, а най-старата, дето беше измръзнала и пъновете още стоят в основата, порасна, пак я оставихме на три дебели ствола и се разчепати най-много. Режа им клонаците безмилостно в ниското, пъ даже и по високото, като ми се разпищолят, те си пускат нови и нови и на всяка вейчица - смокини. Стъблата и по-тънките високи клони са невероятно гъвкави - 3 метров висок клон с един ченгел го превивам до човешки ръст да обера плодовете от върха, нито се чупи, нито нищо.
Раждат като невидели - първите плодове са едри като круши, всички следващи са с по-нормален размер и като започнат да зреят, през ден-два трябва да ги берем избирателно, защото презрелите се вкисват на дървото, пилци, оси, мравки ги ядат и капят и се разпльокват на земята. В чудо се виждам да бера и да раздавам, щото ний пресни смокини и на сладко хапваме, колкото да не е без хич. Пъ, ако не ги берем редовно, докато зреят 1-1,5 месеца, чистим окапал плод под дърветата, хамалогия си е.
И комшията ни по градина има една грамаданска. До скоро я обираше направо с кофите за ракия, ама вече остаря, не вари ракия и само кани някой съсед ракиджия да му я обере. Ама те и съседите имат смокини у двора, та буквално му правят услуга.
Кога ще измислят телепортацията! Вместо да се мъчиш като грешен дявол да завъждаш смокинчета в планината и на студа, да се телепортираш по 2-3 пъти седмично по за час-два август-септември и да ми отбиваш грижа у двора. За теб смокините, за мен - рахат с благодарности.
|