И съм садил, и съм подържал, но най-много съм ял смокини аз :)

Едната беше като твоята - издънки отвсякъде. Изрязвах ги до дъно, те пак тръгваха, но основното стебло се оформи стабилно, с красива корона. Принципно, смокиня не се реже, но за оформяне може, особено докато е младо. Държеливи дървета са това, трудно ще ги умориш.

Другата приличаше на огромен храст - десетина стъбла от едно и също място, дебели и оплетени, сигурно 6-7м в диаметър идваше целия храст. Много силно вървеше и сорта и беше по-различен. Нея не я закачах, защото беше в края на мястото и не ми пречеше, само и подрязвах клонаците, които се надвесваха твърде навътре и ми пречеха да минавам с колата.

Съвсем наблизо до мен имаше една редица смокинови дървета, като по калъп правени. Дебело самостоятелно стъбло, около 30-40 см в диаметър, но ниско около метър, метър и половина, нагоре три-четири основни разклонения и чашковидна корона, доста гъста по краищата, по-просторна вътре. Като нормално, старо овощно дърво изглеждат. Любопитно ми беше как ги бяха направили и съм ги разглеждал подробно - всички си имаха следи от старо рязане, основно в дъното на разклоненията, очевидно като са оформяли короните. Красива и култивирана работа :)

На един местен казан за ракия има една много стара смокиня, древна, която някога е била оплетена. Стъблото и е диво, възлисто, усукано, жилаво, като сърце на моряк облъскано от стихиите. Магия някаква. Одисей е почивал под нея.

Иначе казано, какво и да решиш да направиш, ще се получи :) Жилави неща виреят по морето, издържат на всичко :)

Редактирано от thehuntermuster-231270 на 09.04.24 15:29.