Писало се е тук за отношението към предприемачите, така че няма да кажа нищо оригинално. Бизнесмен в България е мръсна дума - тунеядец, използвач, мързелив дебелак. Но все пак не е зле поне да прочетеш, че тези хора- като Нутчо, преминахме през такава дивашка бизнес действителност, че заслужаваме ако не уважение, то поне възпитано отношение. Аз открих фирмата си ЕТ тогава когато се въведе ДДС-то в България. Нямаше частни счетоводители, учех се как да предавам отчетите от една възрастна данъчна инспекторка в община Триадица. Учех се на всичко- с химикалка и тетрадка в ръка, първите ми оферти са на пишеща машина - тракани с един пръст. Имах прях досег със "застрахователите" и със СИК, и с ВИС, едно бургаско ченге, което след това видях във вестника като част от мафията, ме изнудваше по начин от който и сега леденея с усмивка насаме в кабинета си, минахме през липсата на работа през 90-те, след това с липсата на хора, при мен на два пъти постъпваха на работа хора, които бяха чисто луди в медицинския смисъл да думата. По целия този път има оставени парчета от кожата ни и на много места никога няма да зарастне и ще подскачаме както сега при докосване. И накрая - не знам за Нутчо, но аз поне не съм забогатял. Добре съм с парите, но както много пъти съм казвал, предполагам че съм към средното ниво на клуба, много съм далеч от яхти или ски-къщи в Алпите...
Много те моля, по-полека с лайната и мухите- не виждам как да замълча, като знам през какво съм минал и сега (и не само) да прочета нещо такова- наистина не знаш за кого приказваш.