Още преди 2 дни, веднага след някакво новинарско предаване по тИлИвизиите, забравах по коя точно, щях да ти пиша, но се разсеях по други неща от реалния живот:-))
Показаха данни за заетостта на младежи до 30г. и други значими статистически факти, свързани с тази възрастова група.
За твоя радост през последните 2-3 години се наблюдава постепенно и осезаемо намаляване на емиграцията навън от млади българи около 30-те. И тук приключва радостта.
Защото точно за същия период и за същата възрастова група са валидни следните факти от статистиката:
*увеличава се броят на младежи до 30-32, които продължават да живеят с родителите си, като мъжете, живеещи с родителите си са повече от жените;
*увеличава се непрекъснато броят на младежите във възрастта до 30-32г., които нито работят, нито учат, нито съвдават семейства и създават деца - последното е логичнэ след първите две...
И по двата показателя сме на първо място в Европа.
Имаше и други интересни данни и подробности, но горните са много показателни.
Много разсъждения и изводи могат да последват, нали... Оказваме се общество, което не може да приучи младежите си към стремеж към труд, самостоятелтост, образование. Дори любопитсвото към света, към опознаването му чрез пътуване и опит да се справят с живот, упорит труд и търсене на щастието в емиграция е спихнало и не са в състояние поемат какъвто и да е риск.
Пита се какво прави тази все повече растяща група до около 30-те, която нито учи, нито работи, нито създава семейства и отглежда деца? На чий гръб лежи, кой ги храни, издържа, подслонява? Какви са им бъдещите планове, мечти, надежди, перспективи? Какно ги вълнува, какво се случва в главите им? И как ще се спре тази тиктакаща бомба със закъснител?
Редактирано от MilaO6 на 31.03.24 11:59.
|