Ще бъда много кратка, защото вече имам задачи.

Дали доброто възпитание е ценност? Не вярвам да има човек, който да го отрече и да би казал, че не е. А то няма нужда да бъде вкарано в списък, за да се възприема така. По същия начин из всички политически говорения за глобалния свят и за правилността на това да сме заедно, и да правим неща заедно, се натрапва думата сътрудничество - с ореола на това, че то е от нещата, които трябва и без които не може, това няма нужда да бъде разпечатано и прошнуровано, за да бъде внушено, подбутнато, врастнато, вкоренено, именно като ценност. Какъв би бил светът, ако не си сътрудничим. Има лека връзка с обсъждането ви с Уникална по повод на нещата, които вървят комплектно с евроатлантизма. И аз роптая срещу факта, че никое сътрудничество не е истинско такова, когато всъщност прилагането му е пазарлък.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!