Ха! Сега го забелязах това. От техническия проблем да не се отбелязват непрочетените мнения имало полза - човек неволно прочита и вече скролваните мнения.
Аз от жал съм престанала отдавна да му обръщам внимание, да споря, да се изяснявам с него, да му връщам и отвръщам на словесмите напъни да си го изкара на околния свят, та белким му се облекчат страданията.
Никога не си спорила с мен. Като си прехвърля през ума и премисля цялостното ти дирско словесно творчество, май никога не си спорила с когото и да било. Само със себе си, ползвайки някой друг за формален адресат на собствените си вътрешни нерешени и нерешими конфликти.
Понеже обожаваш думите и се опияняваш от писаното слово, те черпя с една словесна скица - илюстрация на анатомията на Мила. Не е моя авторска, от един майстор на словото е, но на литературните шедьоври това им е гениалното - винаги пасват като илюстрация на други ситуации и хора:
Ние спориме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време“.
А дамата сопната, знаете —
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
|