|
Мислила съм си доста пъти да седна да напиша някоя и друга книга.. бях замислила “Наръчник на емигранта”.. и още една две.. ама все не ми остава време. Пък и, аз съм счетоводител, кое да ми дава увереност, че мога да бъда писател??
Преди да ти кажа едно-две неща по първата част на горния ти абзац, да ти кажа по втората:-))
В момента в България процъфтяват всякакви курсове по творческо писане. Особено тези, които се водят от известни имена на писатели от последните години. Разбира се, не всички си заслужават, но е факт, че интересът към литературата, към литературното писане - на проза, на поезия, на драматургия и киносценарии рязко скочи. Свързано е до голяма степен с "Букъра" на Георги Господинов, международните награди на автори като Здравка Евтимова, Захари Карабашлиев, Милен Русков, Милен Пенков и прочее, доста станаха вече.
Българската литература изведнъж започна да става четена и търсена навън, а и тук. Това естествено се отрази и на избуялото желание на много хора да пишат, да се изразяват чрез литературно писане, процъфтяват жанрове - нови и стари. Към това като се прибави и все по-достъпното книгоиздаване и роенето на издателства. Оформя се една наистина впечатляваща литературна атмосфера на пишещи и четящи, литературен бум един вид:-))
Това е много хубаво от една страна, защото заедно с пишещите, нарастват и четящите, отделно самите пишещи са и четящи. Ама не всичко било качествено и ставало за пред хора. Ами да, не всички могат да бъдат гении, нали.Това не означава, че историите им не стават за четене. Както показа реалността, провъзгласените от официалната литературна критика, доколкото я има, си имат достатъчно свои отрицатели и критици. Както има и много от другите, които според претенциите на разбиращите, не си заслужават, но си имат своята читателска аудитория.
В днешно време никой не знае, кога, къде и как ще му изгрее звездата, така че има за всички място под слънцето, а специално за разказвачите на истории са златни времена
Та по повод на курсовете по творческо писане, понеже имам лични наблюдения, да ти кажа, че групата на счетоводители, икономисти, банкови служители е една от най-големите. Пишат хората и издават и художествена литература, и поезия, и в драматургията се изявяват даже. Киносценариите засега са запазена територия за друга категория писачи, но и счетоводителите ще се насочат в един момент.
Аз от доста време го имам това наблюдение и според мен интересът на хора от подобни професии идва от това, че колкото и да си харесват работата с числа, счетоводни закони и документация, след като дълго време са се занимавали с тази материя, изведнъж изпитват остра нужда от друг тип творчески занмания и установяват, че им е липсвало през цялото това време някакъв друг тип изява на творчески заложби.
Аз няма да забравя никога твоето сравнение на счетоводството с изкуството и смятам, че човек, който има способност да гледа на това, с което се занимава, каквото и да е то, като на изкуство, той със сигурност има творчески заложби, които търсят начин да се проявят и просто трябва да им се даде възможност.
Това, че си счетоводител, няма никакво значение за писането, особено, ако човек се е образовал целенасочено, чел е много худоествена и друга сериозна литература, има оригинално мислене и умее да се изразява по начин, който е подходящ за художествено писане. Другите неща се учат и са въпрос на известно целенасочено усилие.
И понеже кавашш, че имаш идеи за книги, но нямаш достатъчно време, бих те посъватвала да разбиеш идеите за книга/и на по-малки цели. Можеш да започнеш с кратки разкази. В момента са много търсени, много добре възприемани. Просто времената са много подходящи за кратка проза. А се оказва, че българите сме особено добри в кратката проза и много ни се удава.:-))
Но дори и идеята ти да е за по-мащабна форма като роман, примерно, нищо не пречи да започнеш да отделяш по половин-един час поне 2-3 пъти в седмицата да изложеш в писмена форма идеите си под формата на кратки бележки, примерно, ако не искаш да ги наричаш разкази. Въпросът е да придобиеш навик да изразяваш мислите си писмено. После сама ще видиш как всичко ще потръгне, ще потече направо:-))
Не е за пренебрегване и фактът, че много се заговори напоследък за т.н. "терапевтично писане". Сума и форми като курсове, сеанси и прочее се появяват и на тази тема - писането като самотерапия. То отдавна е установено и се знае, че писането е един вид отдушник на несподелени и неизразени мисли, преживявания, светоусещане, реакция и рефлексия на заобикалящия ни свят. Навремето не случайно ни караха първо да си водим читателски дневници, а после и лични дневници. Цели поколения пубери се самотерапевтираха неусетно във времената преди пълчищата психолози да напъплят по земята
Така че, пробвай смело. В най-лошия случай няма какво да губиш, можеш само да спечелиш
Редактирано от MilaO6 на 16.03.24 23:14.
|
Re: Патици [re: parvaty]
