По време на ковид истерията в нашите ширини (Хоустон - Галвестон) зейнаха празни рафтове и хладилници. Каквито обичайно виждаме преди настъпващ ураган - но тези празни рафтове и хладилници зееха в прекрасно нормално време. Което беше необичайно. Аз бях толкова впечатлен, че дори направих снимки в нашия близък храна магазин. Това беше, значи.

Положението уж бавно се занормализира, но... Дадени храни още са кът. Примерно киселото мляко, обикновено, с нормална масленост (тук "нормална" значи 3%): все в недостиг! Пазарна икономика, дрън-дрън! Магазин домакинът вижда че това мляко бива изкупено практически за час-два след доставка - и по някаква "свободно-пазаристка" причина (вероятно) все не поръчва увеличена доставка... Защото производството куца. Защото същият недостиг, на обикновено нормална масленост кисело мляко, го виждаме и в другите магазини. И - по ялтенско-български - щом някога някъде мернем такова мляко - мигновено изкупуваме всичкото налично (рядко виждаме вкупом повече от 6 - 9 кофички). Ти да видиш, и тексасци, и англо-тексасците как прихващат такива ялтенски навици, все едно са им, такова, родни... Подобни чудеса в Тексас и съседни САЩ до преди няколко години бяха изобщо отвъд фантазията.

Тези дни дъскирам повечето от пода на горния етаж. Материали, които през 2020 бяха налични в дом магазините, и беше въпрос да отидеш и да ги купиш, вече ги няма по щандовете. Има ги, уж, само чрез специална поръчка. Която правиш, плащаш - и чакаш 2 седмици за доставка. Ако, АКО, доставка се получи! Защото няколко материала, преди 4 години обилно налични в който дом магазин свариш, вече уж са налични чрез специална поръчка - която - седмица след като направиш - се оказва невалидна, и унищожена от магазина, заради липса на поръчаното. (Но за показ виси като налично за поръчване... Помниш ли ялтенското острогъзие по ресторантите в България: "Какво нямате?" - че да получиш силно-положителен правилен отговор "Всичко!") Липса не само като липса от складове, но и липса от производство. Ей примерно специфичен дървен материал, който бива(ше) избичван в Георгия или Алабама, че и в Тексас - липсва. Мога да купя заместители - които са хем с намалени размери, хем с понижено качество, хем със стръмно покачени цени.

Едно време поне имаше опити за завоалиране на липсата на производство в Тексас или съседни САЩ: производството в Китай или Виетнам или другаде, но фирмата от която поръчваш е уж тукашна, и получаваш поръчката от място с тукашен адрес: сиреч Тексас или съседни САЩ са вътре в икономическата въртележка. Вече и завоалирането заизчезва: тукашните посредници изместени от хора на производителите. (Изненада? Защо производител да търпи паразитиращи "услугари", ако може да ги отреже?) Ей днес инсталирах топлинна бариера щори, поръчани чрез Амазонка, но... дойдоха право от Китай, специфично от Шенжен (летище код SZX).

Не сме изпаднали до нивото на държава похлупена от насилен ялтенски режим, но уверено крачим на там. Както казвах на мои хора, едно време, когато започна идиотското залитане по услугарската икономика, взаимно ще си лъскаме обувките и перем бельото, с ултиматната услуга мержделееща се на хоризонта, проституцията...

Помня едно време, мои възрастни колеги, ветерани от Втората и Корейската и Виетнамската, току се отпуснат и отцепят че "единственият начин една държава да бъде пришпорена към пре-разглеждане на устоите си и от там към качествено подобрение е загубата на война", и даваха като пример Германия и Япония и Италия - и победителките Франция, Англия, и Английска Колония №1. Току загубата на войната в Украйна пришпори Колония №1 да си обърне внимание към собствената държава и да си я оправи! Или поне да се опита да си я оправи! Или на управляващите да им мине на ум идеята че може би някога да бъде проучено възможно подобрение...