Кирил и Методий са ходили не до Великоморавия, а до народни, населяващи река Велика Морава, което е доста по-различно и по него време се е наричало Панония, населено компактно с панонски БЪЛГАРИ!


Въпреки че слънчевият часовник на форума сочеше някъде среден предиобед, жегата вече беше превзела улиците и сградите в областния град. Не стига това, ами вече цяла седмица беше безветрие и непомръдващият, влажен, средиземноморски въздух - толкова влажен, че лъсната сутрин до блясък бронзова, легионерска броня, до вечерта се покриваше със зелена патина - правеше положението съвсем нетърпимо.

- Тежко, като задник на гръцка матрона - промърмори областният управител, скочи от стола и започна да се разхожда безцелно в кабинета си. Движението караше мократа туника да се развява, носейки му по този начин някаква, макар и минимална прохлада.
Ужасно време!
Даже в Багдад, където преди десетина години вуйчо му, регентът Теоктист (бог да го прости) ги изпрати двамата с брат му в командировка на държавни разноски, беше по-добре. Поне не беше влажно.
А после на север в Херсон... Ех, Херсон, ех, Крiм... Вярно не е наш и е малко у края на света тъй да се каже, ама лятото там е прекрасно. А местните хазарки!!! Може и да бяха у краинки (тъй ги кръстиха на майтап с брат му) ама му стопиха лагерите по-добре от столичните куртизанки.

Свърши се обаче тая.
Вярно, сърегентът Варда почиташе чичо му и издърпа по-малкия му брат в столицата като научен работник, но този пияница, императорът, заби него за управител в тая дива провинция. Ти - вика - Методий, си родом от там, познаваш местните, техните обичаи и нрави, слагам те управител. Иди, вика и управлявай.
Че управлява ли се тая гмеж!
Мързеливи гърци, мустакати гъркини, коварни славяни и още по-коварни славяни, дето се наричат македонци, и само правят проблеми, та чак на трона се опитват да посегнат. То не, че ако му резнат главата (Господ здраве да му дава!), нещата ще станат по-зле.
А от диваците на север - прабългарите (и тия все са пра, все са древни, досущ ония, македонците) - Бог да пази! А си се разсеял за миг - а са ти направили ромейския череп на чаша.
И никакви командировки. Императорът в Константинопол (турците да го вземат дано!) пропиваше хазната, а през септемврия се плацикаше в Месемврия.

- Дива провинция, диви нрави - изпъшка още веднъж управителят и се тръшна на стола.
В същият момент се тръшна в стената и вратата на кабинета му, и той отново подскочи от стола.

- Мето, маляка! - ухилен до уши извика на гръцки нахлулият в кабинета висок мъж и се хвърли с разтворени ръце към него.
- Кирилос! - изненадано възкликна управителят, и продължи по инерция (тъпа провинция) на славянски, който и двамата с брат му знаеха от детските си години - Какъими судъбами!?
- Стягай багажа, заминаваме!
- За Крiм?! - ухили се с надежда и управителят.
- Не, за у крайна вече не дават пари - рече по-малкият брат и надеждата в очите на управителя угасна.
- Но пак не е зле, на северозапад, по европейски проект тъй да се каже, продължи по-малкият.
- Сядай и разказвай, рече управителят и извади от шкафа кана мелнишко и две чаши.
- Знаеш - започна Кирил, докато брат му наливаше виното - че фондовете за мисии на изток и североизток бяха орязани от императора. Майка му обаче смята, че империята трябва да пренасочи интересите си - ще развиваме културно и икономически западналия северозапад. Знаеш ги жените - понякога не им стига само огнен меч, искат да го кръстосат и с дух.
Обявиха конкурс за проекти в областта на културата и аз кандидатствах. Проектът е одобрен от великия логотет и двамата с теб сме ръководители на колектива. Трябва само да намеря 5-6 студента и те да участват. Носят точки в крайната оценка.
- Културата? А какво ще правим? - попита леко учудено Методий - Ние с теб сме по политиката, с културата нямаме много общо.
- Помниш ли ония кривулици, дето ги измислихме като деца в Солун?
- Тия, дето ги предлагахме за кодош на славянските дечурлига, че да си имат и те алфавит ли? - захили се Методий.
- Същите.
- Помня ги.
- А Рости от двора на Лудвиг, дето се опитваше да ни напие с оная немска мпира помниш ли го?
- Помня го, как няма да го помня. Тарикат - дължи ми 20 сестерции.
- Станал е голяма клечка във Великоморавия. Княз ли, крал ли, нещо такова.
- Сигурно е крал. Като си спомня за сестерциите - няма начин да не е крал, неговата...
- То сега всичко живо краде, няма значение. Важното е, че носи точки в оценката на проекта - за чуждестранно участие и за северозападнал регион.
- И какво?
- Свързах се с него и му предложих да работим съвместно. 80% финансира империята, 20% - местните. Ще им правим алфавит, да могат да четат светите книги. Никакъв зор, чисто канцеларска работа. Предаваме една папка с алфавита накрая и туй то. И ще си отпътуваме в чужбината без да правим дори сапун.
- И за кого ще го правим тоя алфавит?
- За неговите бе, славяните, великоморавците, панонците!
- Сакън! Какви великоморавци, какви славяни! Панонците са българи бе! Не подлежат на обучаване. Ще си направят чаши от черепите ни! Поне славяни да бяха.
- Абе какви българи бе брад ме - чисти авари. Или чести. Абе направо - чехи. И словени. Пишем ги всичките славяни, щото кривулиците сме ги писали за тях и туй то. И мпирата им е по хубава от немската. Карат я директно от Будейовице.
- Добре. Ама тва с кривулиците не ми харесва. Не ми звучи добре. Да ги пишем глаголици, а? На славянски нали "говоря" е тъй ? Глаголя?
- Става. Зачитам го за принос. Пък и ти си по-големият. Хайде, аз изчезвам да намеря някой и друг студент за мисията, а ти се подготвяй за тръгване.

Управителят остана сам и се зае да реди нужните за командировка неща в походния сандък.
Панония, Панония, мислеше си той. До Рим са десетина дни път с каруца. А Рим... ех Рим...
И управителят си затананика un italiano vero.

Редактирано от oberleutnantRzevski на 13.03.24 23:29.