Ехаа, страхотно преживяване, бе човек! Тези неща се помнят дълго.

Аз на мястото на твоите размишления си имам мои- "как животните влизат под кожата на хората". Всички животни - на всички хора. Трябва да е много дълбоко под условните ни знания, рефлекси и начин на общуване- част от атавистичното. Приятно ни е всяко, макар и мимолетно взаимодействие с животно. Един голям мишелов се спусна към нашата тераса миналата година и централно пред мен, и сякаш - заради мен, горе точно над върховете на дърветата разпери криле и спря полета. Беше като картина, запечати ми се. Пропиля шанса си за известност, горкия мишелов, защото рисувам като пет-годишно дете, но все пак за мен си остана звезда.
Това за връзката с животните ти го пише човек, за когото никога не е било и дори и сега не би казал, че е важно да има домашно животно.
Към нашите куче и котка е естествено че вече изпитвам привързаност, обаче как така става че бройкам и едно семейство сови, не ми излиза от ума изчезналия котарак на съседите, а за разболялото се и отдавна умряло куче на един ловец размишлявам сякаш още мога да го спася да не го ужили нкакъв си комар. Макар и фатален.
Има някаква връзка, няма начин да няма. Така че ти завиждам по най-благороден начин. Има да те топли този спомен.