|
Понякога ходя на работа с колата. Офисът, в който работя в момента, е доста централно в Мюнхен и няма паркоместа за служители, затова паркирам на някоя метростанция и ходя с метрото. Едно от тези места е близо до Олимпияпарк, уличката, по която пътувам буквално обикаля част от парка..
И така, преди няколко дни си пътувам, времето беше много приятно и слънчево, слушам си музика. Наближавам пешеходна пътека за една от алеите на парка и забелязвам, че откъм парка на пешеходната алея излиза една патица. Видя, че няма автомобили на платното от нейната страна, и тръгна. И аз спрях, да я изчакам. Тя се обърна и очевидно изкряка късо, та от парка се зададоха още няколко патици, и тръгнаха да пресичат с нея, но плахо. Тя стигна средата на платното и взе да ме оглежда, за да прецени дали ще тръгна или не. Аз стоя, зад мен се събра опашка, обаче хората разбраха ситуацията с париците и чакаха. Нямаше клаксони, нямаше “айде, ма” и прочее..
Та, патицата като видя, че останалите се подмотват, нададе още един къс крясък и всички вкупом пресякоха и моето платно, отивайки по патешките им дела..
И оттогава си мисля .. защо животните го могат - да следват водача, а ние хората сме такива индивидуалисти.. и понякога, когато някой се юрне да пресича, не където трябва, ми иде да му кажа “къде ве, патица такава”.. ама, вече лично видях, че би било обида за патицата..
Това, което най-вече ме учуди, освен, че патиците са се научили да пресичат на пешеходна пътека, е, че имат водач. Нямах никаква представа..
|
Патици
