зависи колко инча са.
Например аз имам да закача 55" чакра на стената на хола. 55" това е 1,40 диагонал, вертикалният размер е 80 см. Горе долу говорим, ти нали не искаш до милиметър да ги центрираме?
Значи 1,40 диагонал и 80 вертикал - това ни е изходната точка. Бейби казва че над, под или от двете страни на чакрата не трява да се вижда нищо. И аз съм съгласен- не може да гледаш как някакви кабеляци ти захранват чакрата- хората веднага ще започнат да ти се подиграват, да анализират, да ти викат - бе не можа ли безжично да я свържеш бе, или поне да не бяха сиви тия кабели, кой използва вече сиви кабели като има зелени и виолетови, каква ти е скороста, не виждаш ли че чакрата е гигабитова, а тия я ограничаваш, защити ползваш ли не ползваш ли... знаеш ги тия работи - говорихме ги.
Затова - всичко се крие.
Значи розетката и контактите отиват в горния десен ъгъл и за да центрираш чакрата, мериш 80 делено на две = 40 и диагоналът делен на две = 70 см получава се правоъгълен триъгълник с хипотенуза 70 и катет 40. После по Питагоровата теорема и сме готови.
Има още малко играчка, защото чакрата трябва да я закачиш на стойка, няма хвърчащи чакри. Съответно закачаш стойката на стената. Отиваш и взимаш чакрата, разопаковаш, слагаш шините от стойката, тва онова, вдигаш... и се оказва че не си преценил хоризонталния размер с една миниатчрна чупка на стената, и тъпата чакра не може да се закачи. Без да я натрошиш нам парчета с шутове става въпрос. Или с ей тоя чук да я започнеш, ама така да те сърбят ръцете.
Тогава минаваш на друга процедура.
Пиеш вода.
Отлагаш центрирането на чакрата за след малко.
Центрираш на чакрата майка и, а като си почнал, на стойката майка и също я центрираш.
На Питагор майка му, на архитекта на сградата, на строителите, на съседите, които все мрънкат, че дупчиш и чукаш, на майсторите от ремонта всичките майки до една, хем не им е за пръв път, и на самата стена майка и в частност.

След това започваш пак и вече се получава. Това е в общи линии.