Та - Графа да си стои.
Не може да си стои.
Един е пътя, два пътя няма.
Ааа, да не забравя - Няма никакво значение, че има Трета българска държава. Абсолютно никакво, особено за вас ......
По време на Руско-турската война Н. П. Игнатиев е в България заедно с император Александър II в продължение на половин година. В едно от писмата до жена си, писано в град Бяла, той казва: “Ние връщаме нашия дълг на родината на просветителите Кирил и Методий”.
Когато някой казвал, че Русия е получила православието от Византия, той веднага казва “не, не, от България е”. Самият той споделя, че когато тръгвал за България, всички му казвал, че тук има само гърци. Но той се убедил с очите си, че тук има едно племе - здраво, умно и с бъдеще. Започва да работи за неговото освобождение.
Граф Игнатиев диктува на съпругата си Екатерина Голицина последната редакция на Санстефанския мирен договор.
Граф Игнатиев е фаворита на Ст. Стамболов за български княз.
Граф Игнатиев е една от най-важните фигури за възникването и изграждането на Третата българска държава.
За България и за нейният прекършен полет към благоденствието в Османската империя най-голямо влияние оказва злокобната и вредна фигура на Н. П. Игнатиев. Той е главният двигател за хвърлянето на страната ни в мракобесните години на руското робство след руско-турската война 1877 – 1878 г.
Ето какво пише самият той в своите „Записки“:
Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на едноверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите, да оставим султаните в Цариград да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно – влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците.
За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.
Всеки ден потъвам политически
|