Изцяло извън политиката.
Обичам теми извън политиката!
Вий тия теми от къде ги вземате?

Интересно, как забелязваме извън политиката, особено разбира се в Русия, но не забелязваме извън политиката другаде.
Няма да говоря за зелени и гейове, нито за цензура, остракиране в изкуството, спорта, и къде ли не извън границите ни.

Ще спомена накратко две нещица, от изминалите две седмици. Разбира се - извън политиката. Първото - дребна, лична случка, второто - по-сериозно.

Пътувам миналата седмица - абсолютно извън политиката - от село за София. Неделя, в 6:30 по БНР започва Моята песен. Ако някой не знае - предаване, в което можеш да си поръчаш музика, да поздравиш някого, в това число себе си. Естрадна, рок, поп, българска, небългарска... Слушаме го винаги когато се връщаме от село и си пеем в колата, всичките, даже малкият.
Та, обажда се някакъв мъж и казва, че иска да поздрави баща си.
Добре, казват отсреща двамата водещи, как се казвате, как се казва баща Ви...
Следващ въпрос - с коя песен искате да го поздравите?
Ми, с песен на Любе - отговаря слушателят.
Двамата се задавиха на микрофоните, чак се чу в ефира.
После захъмкаха - ама точно с Любе ли, ама то ние не знаем дали имаме (имат, защото преди това са пускали), ама хъм...
Слушателят си държи на Любе.
Изхъмкаха още веднъж и затвориха.

Въпроси за либерални демократи с понижена сложност: Получи ли си поздрава бащата на слушателя?
Забранени ли са песните на Любе у нас със закон?
Има ли значение, дали са забранени със закон?

Второто е маалко по-сериозно и касае подготвеният от видни наши либерални демократи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите