Напълно съм съгласен- това са полезни (за Русия) идиоти, към които в самата Русия не може да има друго отношение, освен като към идиоти – козли-изменници, нещо такова. Ако трябва да се разпростра, заради разразилата се дискусия и дори тема с това име- качествата, които трябва да притежава съвременният български русофил са:
1) Първото и най-пълно обединяващо качество на българските русофили, изненадващо не е любовта към Русия, а пълното презрение към руските писатели класици. Почти всички български русофили не са прочели и ред от тях, но има и една миниатюрна част високо образовани хора, които много знаят и много са чели, но тяхната омраза или презрение към руските класици са дори още по-наситени. Трудно е за умен, образован човек да не забележи отвращението, които тези писатели изпитват първо – към мястото на Русия в света, второ – към руския народ и трето – към чужденците.
Мисля че няма изключение от това правило.
2) Второто, по-слабо но все пак съществуващо общо качество – това отново е омраза, но към изкуството в Европа. В цяла Европа, включително и в Русия.
Балетът, класическата музика, операта или художествените изкуства са наднационални, общочовешки. Съзерцавайки ги и възхищавайки се на космическата красота или на творците човек не може да изпита нищо друго освен недоумение към дребните страсти. Няма по-добро описание на това от срещата на Андрей Болконски с Наполеон…
Това не върши услуга на идиотите(защото те от друго освен от дребни страсти не се интересуват)
3) Едва на трето място идва Освобождението на България от Турско робство и искрената или театрална благодарност на тези хора към руските жертви. Ако не разваляха всичко с идиотщини на всеки Трети март и ако не си затваряха очите за всяко рационално научно обяснение за причините които са движели историята по онова време, щях да бъда с тях по тази точка. Идиотите на другия край на махалото доста се стараят да пишат или фабрикуват съответните „полезни“ идиотщини с обратен знак. Имам предвид преди всичко набиращата сила измишльотина, че Граф Игнатиев е „обесил“ Левски, но не само.
4) Четвърто е вярата в многоходовата комбинация, която е измислил Владимир Путин за да разбие конспиративния заговор на Запада представляван от каквото е на масата в момента: „Десетте еврейски фамилии“/ или на „ЛГБТ нео-либералите“/ или „Въвеждането на Изкуствения интелект“ за да ни зароби заради печалбите на американските технологични гиганти/ или на „Фармацевтичния естаблишмент“ който пак иска същото.
Това е вяра като в религиозен месия- няма значение какво показва реалността, месията знае неща недостъпни за обикновените умове- той не може да сгреши и земното царство е негово сега или след десет години, или след сто и десет, а може и след нови две хиляди. Не нам е дадено да го съдим (макар че за да се покажем като мислещи не е зле да кажем две три критики за човешката му същност)
5) Петото е дреболия, не е причина или дори качество само по себе си, то е само закваска- или захарчето в напитката, нюанс, но с експлозивен потенциал - то е че имат някакво общо разочарование
- Че са остарели
- Че не са забогатели
- Че не смеят да търсят перспектива за себе си вън от „зоната си на комфорт“ както сполучливо написа Парвати и заради това пред тях до където погледът им стига е блатото на днешния им ден
Тук разговорите са сълзливо сладки или огнено-метежни, според времето навън или часът от денонощието.

Като цяло, аз в съвременния български русофил не виждам любов към Русия, така както ние си представяме любовта. Мисля че думата е подвеждаща. Това по-скоро е мечтателно-фил, хора влюбени във въображаем стар свят, който ситуират в Русия, но който никога не е съществувал.
Дори като мечта не е съществувал и не съществува никъде, освен в главите на българските русофили.
Това е.