Sofia MENAR Film Festival е кинофестивал, който запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им.
Събитието се провежда всяка година през януари и тече паралелно в София и други големи български градове. Организира се от „Позор” и е най-мащабното подобно културно събитие за Балканите.
Sofia MENAR Film Festival продължава традицията на фестивала „Цветята на Корана”, чиито четири издания от 2009-та до 2012-та година представиха в България повече от 120 филма с духа на Изтока.
Абревиатурата MENAR идва от наименованието, с което страните от този регион се определят като едно цяло – Middle East and North Africa Region.
Езикова справка: Менáр /منار , произнася се и манáр/ на арабски означава фар, светлинна кула, пътеводна светлина. Производна е на думата нур /نور /, която на арабски означава светлина. В български език е влязла от османотурски под формата на думата минаре, или кула, която осветява пътя.
Та в платформата "Нетерра"до днес вкл можеще човек да си купи билет и да изгледа онлайн .
Ние гледахме киргизкия "С мирис на пелин". Странен филм, много различен от това, което тук коментираме и с което сме свикнали. Въобще, почти всички филми от фестивал за ислямски филми се отличават рязко от европейското и американското кино, което си е естествено.
Действието е бавно, дори мудно, но много плавно и течно като плазма. Съвем неусетно се смениха 3-4 сезона. Екшън няма, но има драма:-)) Много герои деца, обикновена житейска проста история и семпъл сюжет с далечен отглас на съвременните глобалистки промени в света. Впечатление правят етническите особености в морала и ценностната система - събиране и колективно обсъждане на семеен проблем на хора от селото, възрастните изгдигнати в култ, пълно подчинение на жените и децата, но и дъълбока мъдрост, съпричастност, любов между членовете на общността. Това, което ме шокира донякъде - село, в училището на което има хубави компютри, но едва се намира кой да преподава информатика, в което има интернет, но няма вода в домовете, а се пълни от голяма чешма общо ползване на улицата и през зимата е кошмарно... Ако жената остане сама по някаква причина - вдовица или друго, тя и всички други, вкл. и порастналите й деца се чувстват задължени непременно да и намерят втори добър съпруг:-)) Странни нрави и обичаи по света...:-))
|