Ами да, страхът от чумата е в основата и на тази сцена, но мотивите на двамата герои изглежда са различни. При снахата има страх за физическото оцеляване от една страна, а от друга може да има и желание да се свърже с кръвна връзка с рода на любимия, т.е. силно желание да има дете, което символично и кръвно да я свързва с любимия. В подкрепа на подобна теза е и смата сватба с чумавия любим. Тя знае, че той ще умре и въпреки това искаше да се венчаят.

Мотивите на чорбаджи Юрдан са също да се продължи родът му. Той и синът му ще умрат, но родът ще оцелее чрез бъдещото дете. Страх при него нямаше вече. Може да е имало до един момент страх за сина му, но после вече след като предаде златото на свещеника, страх нямаше.

Интересен момент е, че инициативата не беше негова а на снахата. Страхът при нея беше по-силен...

И още един момент, свързан със страха. Майката на момичето не посмя да остане плътно до дъщеря си, след като тя остана при любимия си, въпреки че беше чумав. Първо избяга, а после се върна, но остана отвън, така и не влезе при дъщеря си. Подобен момент имаше и в разказа на Йовков:

"- Ах, боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, боже!
Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя."

За разлика от нея, бащата не се отказа от сина си, въпреки че знаеше, че и той ще умре...