Срам за мен, наистина беше "През чумавото", чак гугъл използвах за да проверя, а уж се пиша голям почитател на Йордан Йовков.
:-)
Разказ като разказ - Йовков разказ. Разказите на Йордан Йовков не ме хващат за гърлото като например Елин Пелин или кой кий Джек Лондон, тези Йовковите изкарват тръпки по ръцете или раменете ми. Карат ме да се изпраея, изптлвам гърдиъ(вместо да въздъхна) искам аз да съм там на мястото на героя (в този разказ е героиня, но карай), искам аз да покажа, че аз имам тази сила, аз имам тези чувства, дайте ми само шанс и ще видите.
Няма, няма, просто няма такъв писател. Никому не подвластен, никому подражател, нищо от никъде не взел, а само давал. Шедьовър след шедьовър.

Ти си права да уточниш ( и предупредиш) че този филм е по мотив, по идея само. Да не чакаме тези тръпки. Гениалността е рядка и неповторима, а ние - публиката сме алчни. И нескромни.

Предупреденият е въоръжен, няма да отивам на кино с приготвено мнение.