Гледах Чума днес. Хубаво направен филм чисто кинематографично, според мен. За пръв път звукът не дразни, най-малкото всичко им се разбираше, музиката хубава, сцените добре заснети – костюми, животни, къщи, природа, Балкан.
Това, което не ми хареса, беше пълната липса на емоция в героите през целия филм. Айде, главният герой си го каза, че на него нищо не му личи, ама той беше най-добър от всички останали, на които също нищо не им личеше, май само на лошия му личеше, че е лош. Не знам дали наблягането, че е по Йовков, е добре. Добавянето във филма на други линии (от пустинята, сбиването и Божи гроб, до противопоставянето добър чорбаджия – лош завистник), ами станало е манджа с грозде, но най-вече – големия страх от чумата не усетих , но може пък да е режисьорско решение ... Излизането извън разказа накрая съвсем пък не ми хареса, като кръпка ...
|