|
Тема |
Не съм, но ще [re: MilaO6] |
|
Автор |
Green Light () |
|
Публикувано | 22.01.24 12:57 |
|
|
И друг път съм писал, че съм обиден на българското кино, заради липсата на естествен диалог преди всичко, и на второ място - черната безнадеждност, с която се представя животът ни. И преди, и сега. Дори Порталът(имахме тема тук- макар и твоя всички ние я имахме ), който претендираше за свежа криминална фантастика представи една картина на българския живот, която прилича на театрална, декор някакъв сложен за да предизвика усещания, а не естествен фон на който се развива действието. Не мога да позная тази действителност, за която нашите кинотворци смятат че съм я живиял. От нещата които Возача написа за Уроците на Блага, разпознавам нещо подобно - "само ние сме ..." едикакво си- значи пак зле е положението в България. Виждам, че и ти си съгласна с него
Все пак, малко парадоксално, любопитството ми, изначално породено от дългото и шумно промотиране на филма, само се засили от вашите коментари.
Искам да го гледам, ще намеря време и начин. Дали са сдъвкали диалога сякаш героите четат, а не разговарят? Дали антагонистите са плоски двуизмерни фигури? Дали ще позная мизансцена?
Бих простил много други недостатъци, ако намеря едно от изброените като достойнство.
Помня детското си вдъхновение от "Аспарух" и то чака да излезе пак.
"Чума" е по най-любимия ми Йовков и там просто няма начин да пропусна. Вече върви в кината (предполагам че това те накара да пуснеш темата)
Любопитен съм за още един филм - "Диада". Неговото промотиране (преди всичко по Христо Ботев попадам на такива предавания) включваше много добро представяне на младата му режисьорка - някоя си Яна Титова. Това не бил нейния първи филм и критиката чакала с удоволствие и симпатия отново нейни творби- изглежда тажи жена експериментира и не обича утъпканите пътеки. Дано да не е било само реклама!
Редактирано от Green Light на 22.01.24 12:59.
|
| |
|
|
|