|
За Виктор Франкъл,
който е пример и модел за подражание за много поколения и аз не правя изключение.
Тук под "пример и модел за подражание" имах предвид, че дълго време "търсенето на смисъла" или "волята за смисъл', както определя собствената си терапия Франкъл - логотерапията или екзистенцанализата - беше особен вид възпитание, който ни прилагаха в училище по литература и философските дициплини, а после и в студентските.
Когато ставаше въпрос за смисъла на човешкия живот, ние тогава не го сващахме и разбирахме като някаква философска теза или теория, просто това беше нещо, върху което ни караха да се замисляме, за да имаме осъзнато съществуване. По-късно когато се разбра, че това е философска система на Виктор Франкъл, който... така и така я е писал ли, усъвършенствал ли, докато е чакал смъртта си в концлагер, сме изпитвали вероятно някакво възхищение и страхопочитание, като сме се опитвали да се поставим на негово място, за да разберем как точно търсенето на смисъла на живота пред лицето на смъртта, ще ни донесе духовно просветление.
А още по-късно настъпи разочарование, когато се разбра, че си е правил експерименти с мозъците на живи хора...
Това беше отклонение. Всъщност, исках да кажа, че нещо не си доразбрала по отношение на логотерапията.
Първата част определението за психоанализата я дава не Франкъл, а негов колега и събеседник американец, в отговор на който, Франкъл на майтап казва, че при логотерашоията не лежиш на кушетка и може да чуеш много неприятни неща за себе си.
Франкъл определя логотерпията като по-малко ретроспективен и повече интроспективен метод в сравнение с другите психотерапии. Тя е фокусирана повече върху бъдещето и върху смисъла, който пациентът трябва да постигне, а не чрез преразглеждане на миналия си опит.
Съгласно логотерапията смисълът в живота може да бъде открит по три начина:
Първият е чрез творческа работа или извършване на някакво дело.
Вторият чрез преживяване на нещо - доброта, истина, красота. Чрез преживяване на природата или културата или на друго човешко същество в самата му неповторимост - обичайки го.
Третият начин е чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание, когато не сме в състояние да променим ситуацията. Страданието показва на човека, че е човешко да се страда, и така той се изправя пред истината на своето съществуване.
Интересна теория, няма съмнение, но бърникането в мозъците без да си хирург ми идва в повече, каквито и висоти във философската си теория да си достигнал.
За ейдетизма:
Ейдетична или визуална, или фотографска, или образна памет. Да, това е основното значение на понятието. И понеже този вид памет се проявява и е най-ярко изразена в детството, в преносен смисъл думата се използва и като характеристика на възрастен, който има детски разбирания и реакции или в значение на детинска наивност, вдетиняване.
За ЕС и образованието.
И така предположих, че нараства броят на вишистите. Благодаря за стат. данни.
Ти майтап ли си правиш или се правиш на "дръж ми шапката"
Количеството на висшистите расте не защото сме влезли в ЕС, не защото ЕС благоприятно ни е повлиял, а защото са се променили условията на средата в целия свят, независимо от обществения строй. То и негрите-висшисти в Танзания, Зимбабве и прочее навсякъде в Африка се увеличават, въпреки че на много места все още са в някаква форма на родово-общинен строй. Точно, както и примера с тока по селата в соца. И да не беше дошъл и дори въобще измислен соца, токът щеше да си дойде в тия същите села по същото време. - това по повод още на предната двойка постове, когато коментирахме тоя въпрос.
Т.е. това, че броят на висшистите нараства, не е в никаква връзка с влизането ни в ЕС. На всичко отгоре сме на едно от последните места по ръст на висшистите, като зад нас са Унгария, Италия и Румъния - какво утешение все пак. Отделно, че с увеличаването на количеството висшисти, качеството на образованието намалява. Изпиши го тоя изразв гугъл и виж що статии ще ти излязат да ти го обяснят. Тъй че, нищо светло на небосклона в това отношение няма. Ако този въпрос има някакво бъдеще, то то е тъмно, смътно, неясно и мъгляво
За писателите.
И към медиите….
Видях темата на дисертацията му: „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“
Мнооого ама много е спорно. Може като е завършвал преди 30години това да му е била дипломната работа, с която е отбил номера. В последващите години и писателски занимания темата за медиите не само не му е в полезрението, ами направо я е загърбил.
За Джонатан Суифт
А, казал е нещо за критиците: “Да се отървеш от вниманието на критика са нужни много повече напъни, отколкото с всеки друг“.
Ама верно ли го е казал?! Че той тогава е имал предвид себе си, щото яко е изкритикувал с тоя роман колегата си и не по-малко известен писател от него, авторът на "Робинзон Крузо", Даниел Дефо. Да не му е завидял, че е влязъл в ролята на критик?!
И пак за бъдещето и миналото.
Имаше един виц по соца, циничен е да ме прощаваш. В морето плували един портокал и една фекалия. Разминавайки се, фекалията се обърнала и казала тъжно: "И аз бях навремето такъв портокал". Та същата работа с фекалното бъдеще на портокаленото минало
Е, даа… ама не, не вярвам литературата да се пише на тъмно. Нека бъде светлина!
Тя, литературата се пише на светло, ама отразява тъмната му страна. Та нека литературата осветява непрогледната човешка тъмнина!
Редактирано от MilaO6 на 15.01.24 21:57.
|