|
Не съм искала да кажа, че си присвояваш нещо мое, а че е настъпила бъркотия от там надолу. Нищо де, не е толкова важно, просто загубих логическата нишка в един момент:-))
Тръгнахме от предложенията за дума на годината, една от които е "времеубежище", възникнала именно от едноимения роман. Т.е. тя съдържа много от написаното в него и то образува нещо като облак от значения, смисли, смислови нюанси и прочее около нея. После някъде се спомена като критика това връщане "назад в миналото", което също се съдържа като значение във думата "времеубежище" и което по естествен начин възбуди и спора за бъдещето - защо движението да не е към бъдещето, а трябва да е към това "пагубно минало". И оттам тръгна всичко нататък. Поне аз така го възприех...
За Виктор Франкъл,
който е пример и модел за подражание за много поколения и аз не правя изключение. Неговата "теория за екзистенциализма" дълго време ми беше едва ли не любимо интелектуално занимание. После се появиха нови идеи, нови обяснения за човешкия живот и смисъла му и т.н.
Фактът за "хирургическите му експерименти" дълго време беше умишлено пренебрегван, премълчаван, а и досега удобно не се знаят и изнасят много подробности за този, а и някои други етапи и моменти от живота му. Това, че е продължил да преподава и изнася лекции по университетите в света, въпреки този съмнителен период от живота му, както и някои други моменти, има много просто обяснение. И то е политическо. Някои от тези факти умело са обърнати и ако четеш по-внимателно ще рабереш, че "хирургическите му екперименти" са представени като "спасение на много евреи с опити за самоубийство". Т.е. те не са представени като чудовищни експерименти с живи хора, както е с опитите на Менгеле, а видиш ли ти, било "спасяване на евреи". Сега няма да спорим, доколко това "спасяване" е точно такова, а не по същество същия чудовищен експеримент с живи хора като на Менгеле, защото не разполагаме с необходимата информация, а доколкото знам, тя е и засекретена. Но дори и само това е достатъчно да бъде поставена под въпрос почтеността, етиката и морала на В. Франкъл, нищо че всичко е било обърнато и представено като акт за спасение на евреите. И като такъв е изиграл решаваща роля по време, когато евреите е трябвало да бъдат възмездени пред света и подобно разкритие би хвърлило сянка върху всички действия и мотиви за защита от холокоста по онова време, че и досега.
За ейдетизма.
То ейдетична памет всички имаме. Всички се възторгваме и ставаме като деца, когато се потопим дълбоко в ярките спомени от детството си, разбира се, когато тези спомени са обилно обагрени от положителния заряд на детството поначало. В зряла възраст, когато този по детски наивен ейдетичен възторг се прехвърли върху обществени и социални явления с дълбоко противоречив и конфликтен характер е меко казано озадачаващо и не на място.
А далечни асоциации всички имаме, особено от една възраст нататък, далечните асоциации са ни особено близки и често пораждат недоумение у по-младото поколение
За ЕС и образованието.
Ти определено смесваш и тълкуваш превратно много постановки и ги поставяш в един некоректен контекст от гледна точка на диалога, който водим. Не знам дали го правиш съзнателно и нарочно, но често го виждам това, откакто спорим.
Естесвено, че след отварянето на границите много по-голям процент млади хора отиват в ЕС да следват висшето, че и средното си образование в ЕС. Гледах една таблица на НСИ, която проследява процентът на лицата с висше образование от 1934г. - т.е. от тогава, когато въобще се следи този показател в образованието. Вижда се как кривата съвсем плавно си нараства до 2021г. - дотогава са данните като измерването се прави на около 10г. През соца показателите плавно растат и са по-високи от тези отпреди 1944г. След 1989 също плавно и със същите темпове се покачват, до 2011г. а през последните 10г. има лек ръст в процентите.Това какво показва, че нарастващият процент на висшистите не зависи от социално-икономическия строй, а от нещо съвсем друго. Сети се сама какво е то.
Ето , схеми и диаграми по въпроса в сайта на НСИ.
Навремето някои другари много обичаха да правят сравнение между соца и предишния див капитализъм с елекрификацията. Все обясняваха, как в еди кои си села нямало ток до еди коя си година, пък като дошъл соца и електрификацията най-после станала повсеместна. Даже много хора по затънтените села десетилетия наред свързвали идването на светлите социалистически времена, т.е. светлото бъдеще от твоите представи с идването на тока и светването на селата
Та и същата работа сега и с висшето образование. На икономиката жизнено важно е да има образовани кадри и тя прави всякакви еквалибростики да ги образова. Преди с екстензивния, а не ефективен начин на производство в по-голяма степен са били необходими професионално добре подготвени средни кадри, затова и образователните усилия са били насочени в средното образование, за сметка на висшето. Но това не важи само за соца, но и въобще за останалата част на Европа и света. Т.е. процентът на висшистите нараства плавно в България, Европа и целия свят през последните 80 години с малки разлики в отделните страни.
Това беше по повод на количествено и процентно съотношение в образованието преди и сега. Да почваме ли да говорим за качеството на образованието или сама ще се сетиш, че положението не просто не е розАво, ами си е направо тъмно кафяво. Единствените успехи са в науките и на талантите ни, слава Богу, които ни измиват суратя пред лицето на света. А какво става с преобладаващата средна маса?! Какви са и резултатите? Точно средната преобладаваща маса са с резултати под средните. Бизнеса е вдигнал ръце и се мъчи да ги вкара в пътя и да ги дообучи и образова, щото образпованието не си върши качествено работата - е, поручика не спира да се жалва от материала, който всяка година му се струпва на главата, а той му иде да си я скъса. И не е само това, че образованието не си е свършило работата, ами тук има и други моменти - на масата нито и се учи, нито и се работи. За светло бъдеще и през ум не и минава да мисли, щото кара ден да мине, друг да дойде. Та, не те знам на кой свят живееш, та всички тези неща не ги виждаш, не ги усещаш. Само не ми давай пак пример с онзи малък процент, който, както казах и слава Богу е от съвсем друга категория и порядък. Гледаме масата, защото тя прави основната част от т.н. ни народ.
За писателите.
Времената са такива, че някои писатели имат таксис към медицинските метафори. Но през различните времена таксисът на писателите се мени. Вазоввият таксис не е към медицината, а към природата, любовта, родолюбието, примерно казано. На Елин Пелин - към земята, селяните, дома, на Йовков - към женската красота, писаните пеещи каруци и животните, на Димитър Димов - към "душите в окови", т.е. болните души, осакатените душевно хора, но не и към медицината и т.н. На Георги Господинов таксисът му е към времето, пространството, физиката на тъгата - това, ако искаш, може да го определиш като метафизичен таксис
За читателите.
Хубаво определение е дал Джонатан Суифт преди цели 4 века. Впрочем определението му за видовете читатели има универсален характер, затова и днес прави впечатление и би могло да се приложи към съвременните читатели. Но е пропуснал удобно да отбележи, че и писателите могат да бъдат разделени на същите 3 вида. Какво да правим, ако на читателите им се предлагат главно повърхностни, дори невежи четива? От само себе си се разбира, че ще бъдат облагодетелствани точно същите 2 вида читатели. Третите, ще се наложи сами да станат писатели, че да има какво да четат
И пак за бъдещето и настоящето.
Мъглявото бъдеще не е само в представите на Г.Г. И Г. Данаилов. Да си спомним за Джордж Оруел, Димитър Димов, Маргрет Утууд и кой ли още не. "Светлото бъдеще" е бълнуването на соца. Тогава задължително всички трябваше да го прокламират. То и затова и таз метафора е заседнала в главите на много хора. Имат фототаксис като насекомите и по същия начин им е невъзможно да се откъснат от светлинния дразнител, колкото и блъскането в него да им причинява болка.
И да, прав е Г.Г.:-))) - да си дойдем на думата!!
Бъдещето не е светло, то е литературно, то е изпълнено със смисъл, но не какъв да е, а литературен, художествен, културен. Пазарът на литкойни, арткойни и култкойни се разраства и булгарикуслиткойнът е силна конвертируема валута!
Редактирано от MilaO6 на 14.01.24 20:05.
|
Re: Здрасти! [re: T a n y a]
