|
… от средата на поста си, променяш цвета на моите думи и твоите отговори на тях,
Препрочетох се. Да, има едно твое изречение, което съм пропуснала да маркирам в синьо.
Не съм искала да го присвоя.
Първо, тръгвайки от "Времеубежище" - става дума за роман… Първо, романът е определен като дистопия.
От „дума на годината“ тръгнахме. Прочетох твоите коментари за книгата на Г.Г., а аз все още не съм я чела. И не изказвам мнение за книгата, защото би било „атопично“ - не на място.
На теб ти е лесно сега с наивен ейдетичен възторг да цитираш Виктор Франкъл, например и неговата терапия, основана на смисъла на човешкия живот. Само че, какво трябва да мислим за един друг изключително противоречив период от живота му…
Чела съм книгата му. И биографията му в уикипедия съм чела. В годините след войната е професор по неврология и психиатрия във университети във Виена, Харвард, Далас, Питсбърг.
С ейдетичен възторг? Мне, не бих казала, че го имам.
Имам обаче май ейдетична памет. Обичам и далечните асоциации. Но, това е друга тема.
… влизането ни в ЕС. Е, по-малко изостанали ли сме за толкова години? Особено в образованието на масата народ?
Струва ми се, че в сравнение със соца, сега по-голям процентът българи продължаващи с висше в чужбина. Струва ми се, в сравнение със соца по-голям процент продължават с висше и у нас. Но, това е само мое предположение. Знаеш ли какви са статистическите данни?
Та да се върнем пак към сравнение на художествената фикция и многоцветната реалност. Сигурно знаеш максимата, че писателите са едни от най-добрите психолози, всъщност. Те най-точно напипват пулса на времето, както и това, което става в човешките души…
Имат май таксис към метафори свързани с медицината … и писателите, и политиците - още повече...
Джонатан Суифт разделя нас читателите на три групи:
“повърхностен, невеж и начетен. Повърхностният читател ще бъде по един необясним начин провокиран към смях; това прочиства гърдите и белите дробове, пенкилер срещу меланхолията и е най-невинният от всички диуретици. Невежият читател (разликата между него и предния е много тънка) ще установи, че гледа втренчено; това е прекрасен цяр за болни очи, служи да повдигне и съживи духа и удивително подпомага изпотяването. Но истински ученият читател, за чиято полза стоя буден когато другите спят и спя когато другите са будни, ще открие достатъчно материал да ангажира мислите си до края на живота си. „
Във "Времеубежище" Г.Г. предава именно това, че съвремието е болно, че модерният човек няма достатъчно психическа сила да конструира светло бъдеще и да върви към него и единственият изход….
Добавям Г. Данаилов - „Цената на безсмислието“. На въпрос как вижда бъдещето на човечеството, отговаря: “Мъгляво“. И съветва: „Не се грижете за бъдещето на децата си, грижете се за настоящето им.“
Ти може да си човек на светлото бъдеще…. Да, за мен стана ясно.
Добавям малко хумор: Споко. И по-лошо ще става… Човек и добре да живее остарява.
Не може да не напиша и какво е казал поета:
„Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните несгоди.
Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост -
докле е младост, ах, докле е младост!
Така че, всяко обобщение тука е неуместно. В твоя малък свят, можеш да си позволиш да мислиш и виждаш собственото си бъдеще, както и бъдещето на обкръжението си, в каквито си искаш светли тонове, но не можеш да го натрапваш на другите, които също имат право да преживяват липсата на усещане и визия на бъдеще, след като нямат добрия шанс, животът им да се окаже песен.
Далеч съм от мисълта да обобщавам или да генерализирам, а още по-малко да натрапвам каквото и да е.
Позволявам си да пожелавам на хората здраве и бъдеще, което да ги радва.
Но стига за мен...
И ще си позволява този цитат:
„ …. предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Нещо като алтернативен енергиен източник. Какво прави литературата, казано най-просто. Разказва истории и с това отлага края (Шехеразада), и разширява света и собственото ни ограничено време и тяло. Животът ни би бил обидно кратък без нея. Какво още? Дава ни инструменти за интерпретация. Учи ни как да мислим себе си и света, как да го разкажем, как да го четем. Литературата е бавна медия, за разлика от класическите и нови медии, но смисълът, който тя дава, има важното качество траене. Бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост.
И още нещо в полза на литературата. Всичко, в крайна сметка, се превръща в нейна тема. Кризата също. Както пишеше Маларме в любимия на Борхес цитат: „Светът съществува, за да се превърне в книга… ”
Представата Г.Г. за бъдещето?
„….Представям си един Литературен европейски съюз. Място, където ценните книжа са просто ценни книги. На фондовите борси се търгува с истории, пазарът е стабилен по индекса на Джойс. Икономическите притурки на вестниците се превръщат в литературни. Файненшъл таймс става борсов лист за най-търсените книги. Премиерите на Европейските държави обсъждат на дълги среднощни заседания водещите тенденции в испанския роман и ролята на новоприетите източноевропейски литератури. Ангела Меркел рецитира вдъхновено стихотворението на Кавафис «В очакване на варварите». Гръцкият премиер отвръща с току-що написано стихотворение от Гюнтер Грас. А ФАЦ излиза с водещо заглавие «Ами сега какво ще правим без проблеми?», перифразирайки гръцкия поет.
Гледано откъм брутния литературен вътрешен продукт, няколко страни, доскоро смятани за закъсали, се изстрелват рязко нагоре. Ирландия, Испания и Гърция търсят къде да инвестират своите литературни излишъци.
Включвам моето старо дървено радио, въртя европейските станции и чувам как всички започват централните си новинарски емисии със стихотворение. Бивши банкери и финансисти са се преквалифицирали и обясняват последните борсови движения в хекзаметър. Това ще е тяхното чистилище.
Ако това ви изглежда невъзможно днес, ще говорим пак утре. Във всеки случай Европа няма по-дълготрайни активи от своята литература (добре, култура). Европа, обезпечена с литература."
|
Re: Здрасти! [re: MilaO6]
