хората не искат бъдеще, искат си миналото. Нали също и убежището в бъдещето би било "времеубежище" - нещо като "светлото бъдеще"... ама на, не вярват вече на светлото бъдеще, искат си миналото и това е ... чунким то много светло, обаче пък познато, нещо като кочинкат...

Е, какво, хората ли са виновни, че няма политици, няма лидери-визонери, няма кой да им представи ясно, картинно бъдеще, напоено със цветове, звуци, аромати, което да им дава усещане за сигурност, да ги мотивира да го осъществят и реализират и при това да е логически постижимо и реално осъществимо!?

Общо взето една определена маса от хора, такива като мен и теб, примерно, имат представа за своето лично обозримо бъдеще, в сравнително кратки срокове и живеят според своите представи, почиващи на жизнения им опит и това, което досега са постигнали. Нормалният човек е намерил за себе си т.н. "златна среда" между пак т.н. "чудото да си човек и ужаса да си човек" - т.е. опитват се да контролират и управляват, доколкото им е възможно собствения си живот и средата, която непосредствено обитават - домът, кръгът от близки и приятели пофесионална среда и пр.

Но като цяло съвременният човек е подложен на масирания натиск на бързопроменящите се условия в средата, промени и изменения, които настъпват по-бързпо, отколкото той смогва да осмисли, разбере, приеме, а камо ли да се адаптира и да живее поне що-годе в унисон с тях. А това да му създава огромен стрес, паника, страх от несигурност, от някъв неопределен провал, разпад и катастрофичност. Той, разбира се, се опитва да дава отпор на вътрешната си тревожност и напрегнатост, но това силно го изтощава и обезсилва и накрая става вътрешно безчувствен и ригиден, отчужден, асоциален и започва да живее ден за ден, без прави планове, които много скоро биха се оказали неосъществими, поради ускорената, светкавично променяща се конюнктура в обществото, без да може да бъде нормално прогнозирана, структурирана и пр.

Хората не намират своето място в него, нямат визуална представа и усещане за своето бъдеще. Бъдещето какво е? Някакво силно относително и абстрактно понятие. За да придобие реални очертания, човек трябва да о насити освен с ярки визуални представи, но също и с мотивация, желание, стремеж, действиа да го реализира, да усеща връзките между отделните елементи на миналото и настоящето си, които да проектира в бъдещето и да полага целенасочени волеви усилия, да има търпение и упоритост да ги прилага дотогава, докато не реализира визията си, независимо от препятствията, трудностите и провалите, които ше среща по пътя си. Е, къде си виждала подобни маси от хора в днешно време да постигнат желаното бъдеще в личен, и в обществен план. Да, бъдеще някакво се реализира, но никой нито е доволен, нито удовлетворен от него, защото преди да се осмисли постигнатото, то се разпада и на преден план изниква хаос, нови абсурди и неочакваности.

Т.н. "връщане км миналото" си е и чисто физиологично-психологически феномен. Ние конструираме настоящето си (и бъдещето си) базирайки се на миналото си, на паметта си, на способността си непрекъснато да актуализираме миналия си опит, като внасяме корекции в сегашните си действия, за да постигнем по-различни резултати в съответствие с желанието и мотивацията си за промяна или пък напълно го възпроизвеждаме, защото ни е познато и не желаем да направим преразход с усилията си да го променим, защото го харесваме такова каквото е било.

Деменциите, Алцхаймерът, Паркинсонът, а сега и т.н. "обществено халюциниране", зомбиране и пр. под въздействието на интернет, фалшивите новини, невярната информация, снесена от изкуствения интелект, нарушава именно градивните нервни връзки между миналия опит, сегашното състояние, изработването на визия за бъдещето и волевите усилия, които са необходими за постигането им. Чудно ли е тогава, че това се превръща в масов медицински проблем, а липсата на жива представа за бъдещето си е повсеместен дефицит.

Да, определени групи имат представа за бъдещето или винаги е имало такива групи. Но, както се оказа, те реализират някакво бъдеще без да са способни да оценят последствията навреме, а и въобще не ги занимават пагубните последствия нито в личен план за отделния човек, нито в обществен и цивилизационен план. И споследствие маскират всичко под илюзорната идея за неотменимия технически, интелектуален и цивилизационен прогрес, който е невъзможно да бъде спрян и че в негово име, ако трябва ще бъдат дадени масови жертви.

Е, за какво бъдеще, даже не светло, а каквото и да било някакво там може да мечтае обикновения човек, който по никакъв начин не може да повлияе нито на хода на събитията, нито върху скоростта, с която те настъпват. Най-много да се опитва неистово да контролира своя тесен периметър време-пространство, в което все още успява да мърда и да функционира.

И тук му е мястото да се върнем към "Времеубежище", за да разберем какво ни казва този роман. Но това е друга тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите