|
Социалната психология е много интерсен клон на психологията. По едно време бяха се нароили сума и книги, които разглеждаха различни аспекти от нея във вид на приложна психлогяи като "Психология на тълпата", "Неограничената власт", "Как да влияем върху хората и тълпите" и пр. Винаги може да се научи нещо интересно и любопитно, но не вярвам да може да ти помогне да избегнеш съдбата си:-))
Нормалността... хармонията.
Ами че те, тези процеси тръгват още от времето…
Да, имало ги е и преди: както каза в соца, в "Гераците" на Елин Пелин писана още в в няачалото на 20 в.; може да добавя и от по-преди - „Борба“ на Хр. Ботев.
В случая не мисля, че примерът с Христо Ботев е удачен. Колкото тъжно и елегично да е стихотворението му "Борба", че и други ст. Ботев е имал стремеж, идеал за бъдещето - постигането на свобода за род и родина. Борбата на ботев е целенасочено действие за постигане на този идеал. Няма аналогия с времето на Ботев и сегашното време, нито с неговата ситуация и ситуацията на сегашното поколение.
Причините за липсата на нормалност.
Тука според мен е мястото на вещите по социална психология – за същността на процесите в обществото.
Дет се викка, баба ти едно време все до социалната психология се е допитвала, когато се е закуцуквала домашната хармония.
Не знам дали точно социалната психология може да отговори на този въпрос. Тука има обществено-политически, цивилизационни и пр. турболенции. Процесите обхващат различни сфери на живота и са комплексни. За мен, това, което ти наричаш "липса на нормалност" е нещо, което може да бъде описано като " въпреки подобряването на средата и качеството на живот в битов, технически и прочее план, усещането за катастрофичност, безсмислие, отчуждение расте и причините са много по дълбоки от твоята формулировка "когато липсва нормалност, няма хармония" и ли нещо подобно.
Като каза човешкото щастие…
Имам „Философия на щастието“ Гледа ме от лавицата: в началото са Йов, Епикур, Соломон, Сенека.. в края май беше Hичше. А после… знаеш ли кои са съвременните философи на щастието? Аз – не.
Имаm и „Философия на не-щастието“. Заглавието продължава – „песиимизмът – стадий на зрелостта“. Като написа коя-каква…. Зреенето при мене оше не е настъпило вероятно…
Съвеменни философи има, как да няма. Просто не са изминали необходимото количество векове, за да може да се види дали философските им идеи ще издържат на времето. Философите, които цитираш не са измислили щастието и щастливия живот. Те самите са живели във времена, в които явно е преобладавало т.н. дионисиево, епикурейско начало. Те са били потопени в щастието един вид и са го описали извеждайки опита си във философски рецепти за щастието'.
После явно са дошли по-нещстни времена и философите са изменили своя поглед върху нещата и се е родила по-умерената, сдържана или направо песимистична философия за живота.
Съвременната философия пък е обърната прекалено навътре, в психиката на човека, затова и много от съвременните философи са и психоаналитици, психиатри. Има и много писатели-философи, много икономически анализатори и по-малко философи сред тях, но има. Има финансисти-философи, хора на киноизкуството-философи и пр... Има и доста жени-философи, за разлика от древните времена. Наприме Д-р хонорис кауза на СУ и друи европейски университети Юлия Кръстева - психоанаитик, фройдист, философ и пр...:-))
За негативните новвнни по медиите.
Кое е това нещо у човеците, което позволява да се случва това?
Ами примерно: дуумскролинг
Ще ме извиниш, но аз не вярвам лошите новини да са решаващи за лпсата на бъдеще, перспектива и за безсмислието на живота в новите поколения. Да, влияят негативно, но не са те решаващите. Има нещо друго, което прави съвременния човек безкритичен и податлив на лошите новини и това нещо не винаги е извън него. Съвременният човек не иска да носи никаква отговорност за състоянието, в което се намира, в което е допуснал да бъде въвлечен. По-лесно му е да обвинява медиите, политиците, лошите новини, но не и себе си.
Визионерите - елитът на обществото.
Соцовият „елит“- бъдешето му вещаеще да се учи как да управлява и стопанисва частната си собственост.
Демократичният елит… хаотичен, изплува, потъва, затлачва. Бъдеще беше EU, бъдеще са - Шенген и Евтозоната.
Гражданското общество…. групи хора с общи лични интереси и бавно трупат опит да се гледа напред.
И кристални топки за вещаене на бъдещето има... има, има си ги в приказките.
Бъдещето все ще си го има…. рано или късно идват внуците.
Визионерите - елитът на обществото.
Дрън-дрън ерина! Тук някъде тия дни коментирах едно предаване за елита, т.е. елитите и прехода. Визионери няма и туйто! Мина модата на приказките за визионерите. Те сами така се наричаха в началото на прехода и 30 години след товя няма и следа от реализираните им визии, поне такива, каквито ги прокламираха тогава. Ти приличаш с наивната си упоритост точно на векторен визионер от онова време. Вярва в светлото синьо бъдеще, което никога не настъпва като хоризонта
Соцовият „елит“- бъдешето му вещаеще да се учи как да управлява и стопанисва частната си собственост.
Тука как да го разбираме? Соцовият елит ли вещае бъдещето или бъдещето вещае, учи, управлява и пр. "соцовия елит"
Демократичният елит… хаотичен, изплува, потъва, затлачва. Бъдеще беше EU, бъдеще са - Шенген и Евтозоната.
И, какво става, какво следва като влезем в Шенген и Еврозоната? Ще станем по-щастливи ли, по-нормални и по-хармонични? Ще почнат да се раждат повече деца и ще преборим отрицателната демография ли? Няма да има повече отчудение ли? Мнооого кухо започва да звучи. Ти изгледа тъпо и упорито не щеш да си признаеш дори и пред себе си, че пренави учкура прекалено
Гражданското общество…. групи хора с общи лични интереси и бавно трупат опит да се гледа напред.
"Отвореното общество", дето години наред ни учи що е то гражданско общество и има ли почва у нас се провали с гръм и трясък. То, гражданското общество си се разви донякъде и без изкуственяшките напъни на "Отвореното общество". А гражданските групи така се капсуловаха в себе си, че никоя не знае какво прави другата, за какво се бори и на кой свят се намира. Зелени срещу ЛГБТ. Смешки!
И кристални топки за вещаене на бъдещето има... има, има си ги в приказките.
Тука вече започна да бълнувап и ти като Лира. От такъв разговор за приказни кристални топки, които предсказвали бъдещето, аз излизам
Бъдещето все ще си го има…. рано или късно идват внуците.
Явно имаме ралично понятие за бъдещето. Бъдещето като време винаги се движи назад, докато дойде до настоящия момент. Бъдещето като представа за светли дни и щастие си е убиквитетно понятие, т.е квантово. Моята персонална предства за бъдещето, коренно се различава от общата, груповата или обществената представа. А внуците идват за по-малко от половината хора, които ги очакват - твърде малко, за да успеят да променят нещо в полза на всички.
Хората не виждат никаква ясна перспектива, не се виждат в бъдещето, не са наясно какво искат и как да го постигнат! Изпитват неосъзнат страх от бъдещето.
Т.е. Бъдещето липсва!
За бъдещето на клуба аз очаквания нямам. Каквото дойде такова. Ако имам някакво бъдеще, което сама да си менижирам, то не е свързано с клуба. То си е някаква моя персонална представа за бъдеще. Има и други социални мрежи, които човек може да пригоди към потребностите си. Дирът вече отдавна не е единствена алтернатива.
Както казах, каквото и да стане с клуба, нито ти, нито някой друг ще се промени на личностно ниво така, че да гворим за някакво визионерско бъдеще, от което да призлезе някаква добавена стойност.
|