Re: Здрасти! / Контакти / Поколения / 40-50

Що бе, Танче?

Според мен, тук няма никаква социална психология. Освен, ако някои обществени нагласи, които потенциират и съответно поведение на обществото не наричаш социална психология. Аз поне нямам предвид никакви такива социо-психологически претенции, просто най-нормални наблюдения.

Тръгвам от твоите постановки:

Това, което започва да липсва повсеместно е нормалността...
и когато нормалността куца, мираж става постигането на хармония.

Това е относително вярно, но в какъв контекст го поставяш? Ами че те, тези процеси тръгват още от времето на соца. Аз думата алиенация я знам от 80-те години. Тогава много се говореше за тази отчужденост в градовете, в жилищните блокове и т.н.

Да не говорим, че за нещо подобно започва да се говори още след Освобождението, след като постепенно българското Възраждане започва да се разтваря в новите условия на новосъздадената държава. И да се върнем към литературата, защото тя най-ярко отразява тези нови процеси, чужди на малките селски общности и задруги. Да ти припомня повестта "Гераците" на Елин Пелин писана още в в няачалото на 20 в. - 1911г. Още там ставаше въпрос за разпад на партиархалното семейство, което до този момент е осигурявало тази нормалност и хармония, за които говориш. и настъпване на отчуждение.

Освен това, така както ти си го казала, прескачаш, въобще игнорираш причините за липсата на нормалност. Откъде се получава, защо става така, че нормалността започвала да липсва? Тръгваш просто от средата - така става, като започне да липсва нормалността. Е, къде се е дянала, защо почва да липсва?

А смисълът в живота? Тоо това си е труден въпрос....
Имаше с това заглавие книга на Виктор Франкъл .... Говореше се за екзистенциалният вакуум като феномен на 20 век, появяващ се най-вече със състояние на отегчение.

Еми да, труден въпрос е, винаги е бил и ще бъде. Това означава ли, че не трябва да си го задаваме и да търсим отговор? Според мен новите поколения нито осъзнават, че има такъв въпрос, нито си го задават, нито го търсят. А преди, смея да твърдя не беше така. Много добре си спомням, че още в 10-ти клас по литература имахме спор по регламент по въпроса за щастието - дали щастието се състои в постигането на целта или в пътя към постигането на целта. Класът се разделяше на две групи и всяка трябваше да търси доводи, доказателства и аргументи в подкрепа на своята теза. Месеци наред се тресяхме от размисли и страсти. Това неминуемо водеше до въпрос за смисъла на живота, на нашето съществуване, за дирята, която бихме искали да оставим като човешки същества. Не съм чувала сега да се водят подобни дебати.

Говореше се за екзистенциалният вакуум като феномен на 20 век, появяващ се най-вече със състояние на отегчение.

Ето тук вече леко се доближаваш до някаква по-явна връзка с липсата на бъдеще в контекста на днешната действителност. За този екзистенциален вакуум също се говори от много отдавна., т.е въпросът за липсата на бъдеще, за усещането за несигурност и катастрофичност не е нов. Има натрупване, има кристализация и сега повече от всякога се усеща "безсмислието на битието", а оттам и на бъдещето.

За катастрофичността? Донякъде и състояние на страх....
предполагам се увеличават със всяко повторение на една и съща негативна новина.... от медийните папагали. Не знам доколко са квалифицирани в това - как максимално шадящо за аудиторията да се поднасят лошите новини.

Ами пак е казано само донякъде. Медиите са само една част от злото. Не са цялото зло. Пак изниква въпросът, защо медиите са такива? Кой има полза от такива медии и защо, какво се цели? Системата, политиците, цивилизацията? Кое е това нещо у човеците, което позволява да се случва това? И ако не може нищо да се направи, ако това е съдбата на човечеството, какъв е тогава смисълът? Къде е бъдещето?

Осъзнат стремеж към бъдещето?
Човек да прави най-доброто, на което е способен,

Да, добре, осъзнат стремеж към бъдещето? Кое бъдеще? Как изглежда то? За теб, за мен, за децата ни, за народа, за света, за планетата, Вселената? Осъзнат стремеж към неясно бъдеще е оксиморон! Такова животно па, нема!