Ами не, няма го.

Говорим не в контекста на философията, лична или цивилизационна, не за някакви смътни и неясни представи за бъдещето, а за липсата на бъдеще като художествена фикция във "'Времеубежище". Не случайно романът е определен като дистопия или утопия с обратен знак, ако предпочиташ:-))

Но дори и в смисъла на реалността, бъдещето като идея за по-добри времена за хората, го няма. Хората са стагнирани по един или друг начин. Трудно се свързват помежду си, трудно създават семейства и деца, трудно задържат връзките и семействата си. Трудно приемат да се грижат за нещо или някой друг, освен себе си. Отчуждението, алиенацията, вътрешната самота са повсеместни. Няма сигурност, няма перспектива, не откриват по-дълбокия смисъл на човешкия живот. И не става въпрос на изток или на запад. Това е повсеместно усещане за катастрофичност.

Това, за което ти говориш, не е никакъв силен осъзнат стремеж към бъдещето, а поривът на младостта, хаотичен, на приливи и отливи, неясна смътна надежда неизвестно към какво и защо. Няма го оня възторг и целенасочен устрем, който са имали предишни поколения при съживяване дори от войни, например...

Иначе, на наша възраст всички сме загубили близки, любими хора и повечето сме намерили златната среда между тъга, философия, вяра и надежда. Но нашето поколение е друго.

Редактирано от MilaO6 на 08.01.24 14:44.