Отворих да ви навикам да се спрете, че навсякъде окапах вече, а съм на майна си райна без достъп до такива благини, ама се сетих да питам едно нещо.

Шкембето ми е голяма любов, дълга, взаимна и вярна. Където и да отида, винаги опитвам местното шкембе. Даже в Барселона ядох. У нас има няколко места, на които се е случило да ми допадне... или по-скоро най-малко да не му се мръщя, а на две-три наистина да ми хареса.

Примерно, преди години на мальовица в едното ресторантче до самия паркинг ми беше допаднало. Или в едното дървено ресторантче точно под кулата на Снежанка, онова с кривите жени-собственички.Не смея да изразя някаква категоричност, принципно, защото практиката показва, че започват силно и след известно време, снижават качеството. Сякаш и досега, в продължение на над двайсет години вече, първенството се държи от малкия Бекир след Айтос. Има една особеност, обаче. Почти напълно съм убеден, че добавят суха супа в тяхното шкембе.
Единачката ми знае предпочитанията и прави невероятно шкембе, няма по-добро от нейното :) Та, преди години и подхвърлих идеята за сухата супа с вкус на шкембе чорба към основната и тя взе, че се нави. Срам, не срам, честно, нечестно, така я ям вече. Знам, ама...
За нищо останало не съм така, избягвам изкуствените овкусители и добавки изцяло. Освен понякога да измамя себе си като добавя малко кетчуп към запръжката на боба.